Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще представи утре, 26 март, дългоочакваното споразумение на ЕС за чиста промишленост, което има за цел да спаси буксуващите индустрии на Европа и да възроди надеждите на блока за зелен растеж. От миналата седмица в Брюксел циркулират няколко изтекли версии на документа на сделката. Икономически и политически експерти споделиха мнението си пред Euractiv дали това ще бъде нова глава за Европа или още един неуспешен опит за общоевропейска индустриална стратегия.
По-евтина енергия, но кога?
„Не съм сигурна колко бързо сделката може да намали цените на енергията“, казва Елизабета Корнаго, старши научен сътрудник в мозъчния тръст CEPS.
Проектотекстът признава, че газът ще определя цената на електроенергията за години напред и тук анализаторът на Bruegel Конал Хюсаф вижда структурен проблем.
„Европа разчита почти изцяло на вноса на газ, който винаги ще бъде скъп“, казва той, цитирайки допълнителните разходи за втечняване и транспортиране на газ в сравнение със САЩ, които директно добиват свой собствен шистов газ и го използват на вътрешния пазар.
Всички експерти смятат, че повече възобновяеми енергийни източници и интегрирана европейска мрежа в крайна сметка ще намалят цените, но това няма да се случи скоро. Хюсаф вижда тази промяна да се случи през 2030 г.
Проектотекстът на Комисията също призовава за намалено национално енергийно данъчно облагане и корекции на таксите за електроенергийната мрежа.
Корнаго отбелязва, че бързото решение за намаляване на енергийните данъци вече е направено след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., но това оставя дупки в публичните бюджети, така че не е устойчиво решение в дългосрочен план.
Относно мрежовите тарифи, Хюсаф посочва, че по отношение на краткосрочните опции, „всъщност всичко е преразпределение“, което означава прехвърляне на разходите между битовите и индустриалните потребители, вместо реално намаляване на основните разходи.
Някои мерки могат да смекчат въздействието на по-високите цени на едро върху сметките, плащани от потребителите. Например, Хюсаф е по-оптимистично настроен относно предложението на Комисията, че Европейската инвестиционна банка може да улесни по-стабилни дългосрочни сделки за закупуване на електроенергия.
Обречена ли е Европа на деиндустриализация?
Тъй като облекчението от високите цени на енергията не се очаква скоро, мнозина се съмняват дали сделката може да се постигне достатъчно бързо, за да спре ерозията на индустриалната база на Европа.
„Ще трябва да изчакаме новата финансова рамка за по-голяма или поне по-последователна сума пари в целия ЕС“, каза Корнаго, имайки предвид следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който трябва да влезе в сила от 2028 г.
Разбира се, има и оптимисти.
„Не мисля, че сме обречени. Парите са там, но ние не ги виждаме“, казва бившият български министър на околната среда Юлиан Попов, цитирайки приходите от схемата за търговия с въглеродни емисии на ЕС като потенциален източник на пари.
Той също така посочи външни възможности, като Индия, която „се превръща в икономическа суперсила с много концентрация на капитал, който може да бъде привлечен тук“.
Ролята на газа
Изтеклият проект на текст се фокусира широко върху газа, като се казва, че той ще продължи да определя цените на електроенергията за години напред. Проектът очертава план за осигуряване на по-стабилни доставки от чужбина – включително чрез европейски инвестиции в инфраструктура за добив на чужд газ.
„Европа трябва да направи всичко възможно, за да прекъсне връзката между цените на газа и електроенергията“, казва още Попов.
Докато Корнаго приема, че е разумно да се очаква газта да определя цените на електроенергията в средносрочен план, тя твърди, че вместо да инвестира в допълнителен капацитет, ЕС трябва да инвестира в намаляване на зависимостта от газ много по-бързо.
Истинска европейска индустриална стратегия?
Киарън Хъмфрис, научен сътрудник в мозъчния тръст I4CE, е обезпокоен от липсата на „стратегия в индустриалната политика на Европа“, която той нарече „истинската липсваща част“.
Индустриалната политика остава до голяма степен в ръцете на националните правителства, които досега възпрепятстваха усилията на Брюксел да въведе смислен общоевропейски индустриален план.
Неотдавнашен документ на Комисията предложи известна централизация на индустриалните компетенции на европейско ниво, но Хъмфрис отбелязва, че това не е споменато нито веднъж в изтеклата сделка за чиста индустрия.
Той твърди още, че проектът за споразумение за чиста индустрия не определя начина, необходим за обединяване на публичните и частните лица, вземащи решения, които биха насочили инвестиции към най-стратегическите индустрии.
