Българският президент Румен Радев направи национално изказване на Срещата на върха за климата в рамките на 29-ото издание на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата СОР29, предава БТА. Форумът се провежда в Баку, Азербайджан.
Държавният ни глава е сред над 100 държавни и правителствени ръководители, участващи в конференцията. Срещата на върха е платформа за световните лидери да заявят амбициите и националните климатични амбиции, които ще се превърнат в реални политически и икономически резултати.
Нужно е усилване на амбициите
„Продължителността на нашите действия е ключова за постигане на амбициозен и балансиран подход за изпълнение на климатичните цели в сложния геополитически контекст“, заяви държавният глава.
Според него основният очакван резултат от СОР29 е постигане на споразумение за Нова колективна количествено определима цел, каза държавният глава. Новата цел трябва да осигури финансиране от всички възможни източници – и обществени, и частни, за да се обезпечат мерките за адаптация и смекчаване на последиците с фокус върху най-уязвимите страни.
Радев заяви пред участниците в Срещата на върха за климата в Баку, че е нужно значително усилване на амбициите за смекчаване на последиците от климатичните промени и придържане към курса на декарбонизация на глобалните енергийни системи.
„Това може да се случи единствено, ако приложим всички налични технологии, ако значително подобрим енергийната ефективност, доразвием енергийната инфруструктура и енергийната сигурност остане наш приоритет“, каза Румен Радев.
Българският президент изрази убеждението си, че България е решена не само да бъде част от инициативите за регионално енергийно сътрудничество в Централна и Източна Европа, Балканите и Черноморския регион, но и за укрепване на връзките между Европейския съюз и страните извън него, които споделят нашите приоритети за климатична неутралност, справедлив енергиен преход, енергийна сигурност и нисковъглеродни технологични иновации.
„Нито един регион на света не е пощаден от смъртоносните и скъпоструващи природни бедствия, предизвикани от климатичните промени, затова всички страни трябва да предприемат повече усилия за интегриране на адаптацията към климатичните промени и устойчивото развитие във всички политики и стратегии. Ние призоваваме за продължаваща подкрепа за науката и образованието за климата. България с гордост бе домакин на сесия на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) през лятото. Науката държи ключа не само за намаляване на въглеродния ни отпечатък, но и за подобряването на човешкия живот в епохата на климатичната нестабилност“, каза още Румен Радев.
В заключение той подчерта отново решимостта на България за постигане на целите на климатичната политика.
„Ние сме до всички страни, които искат да работят за укрепване на климатичната дипломация и регионалното сътрудничество, защото само заедно можем да постигнем по-добро и устойчиво бъдеще за нас и за бъдещите поколения“, каза Радев.
Радев откри събитие в българския павилион на СОР29
Президентът Румен Радев откри събитие на високо равнище “Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула” в българския павилион на СОР29.
Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на нулеви въглеродни емисии, събра в българския павилион еврокомисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Европейската комисия Илиана Иванова и заместник-председателя на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) Диана Юрге-Форзац, вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Амброаз Файол, Юрген Ригтеринк, първи вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, Реджина де Доминичис, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.
България има амбиции си да участва в световната климатичната дипломация
„За втори пореден път България участва на СОР със собствен павилион и това е ясна демонстрация за амбициите на страната ни да участва в климатичната дипломация и да даде своя принос в борбата с климатичните промени. Климатичните промени вече застрашават не само хората и поминъка, не само хората и икономиката, но и мира и сигурността в глобален план. Екстремните метеорологични явления от наводнения до горски пожари и суша стават все по-чести и опустошителни. Тази критична ситуация изисква интегрирани действия и внимание от всички нас – от високото политическо до експертното ниво. Вярвам, че начинът да постигнем устойчиви решения е да постигнем успехи чрез трансфер на опит и знания. Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение за постигането на успех в общите усилия и повишаване на конкурентоспособността в условията на преход към климатично неутрална икономика. Искам да благодаря на политици, учени, климатични експерти, бизнеслидери за това, че сме заедно, че говорим на общ език, имаме споделени цели и надявам се – единни действия“, заяви президентът Радев.
Според президента конкурентоспособността в условията на икономика с нулеви въглеродни емисии е вероятно най-амибициозната тема.
По думите му допреди десетина години би отговорил отрицателно на въпроса дали е възможно да съществуват нетна нула от една страна и конкурентност от друга.
„Днес аз вярвам, че е възможно, ако имаме точното „лепило“, състоящо се от поличитческа воля, наука, иновации, технологии“, каза държавният глава.
Според Радев е необходимо сега ЕС да осигури необратимостта на този процес, осигурявайки също индустриална политика, която да донесе видими резултати.
Той отбеляза и важността на образователната система, която да изгради нова потребителска култура, търсене на нисковъглеродни продукти и нова индустрия.
“Радвам се, че можем да обсъдим тези въпроси тук днес. Не бива никога да забравяме, че за да постигнем нетна нула, трябва да имаме силна европейска икономика, въз основа на енергийната ефективност и иновации”, каза българският президент.
Ключовото място на иновациите
В изказването си еврокомисар Илиана Иванова посочи, че е необходимо шесткратно ускоряване на декарбонизацията на икономиките, за да се постигнат поставените климатични цели.
„Наводненията в Европа показват, че очевидно нямаме и миг за губене в борбата с климатичните промени. Тук е мястото на науката и иновациите“, подчерта тя и добави, че 35% от финансирането на европейската програма “„Хоризонт Европа” или 93 милиарда евро за седем години са насочени към климатичните изследвания.
Тя даде примери за иновативни продукти, създадени в Европа, и подчерта успехите на два български екипа, подкрепени от европрограмата – първата водородна долина в Стара Загора, осигуряваща чист водород за автобуси и обществено осветление и първият в света транспортен дрон, създаден от българската компания “Дронамикс” с помощта на европейско финансиране.
„Тази година бележи 40-ата годишнина на програма “Хоризонт” и в продължение на четири десетилетия тези инвестиции дават огромен тласък на науката и инвестициите в отговор на социални нужди и глобални предизвикателства – от автоматизирани автомобилни системи до водородни решения. Финансирането постави Европа в лидерска позиция и Урсула фон дер Лайен очерта сред приоритетите на новата Еврокомисия с цел повишаване на конкурентоспособността преодоляването на разминаването между финансите и технологиите“, допълни комисар Иванова.
Вицепрезидентът на IPCC Диана Юрге-Форзац благодари на България за домакинството през лятото на 61-ата сесия на организацията. Тя припомни, че според заключенията на шестия доклад на IPCC e нужно 43% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., ако искаме да задържим глобалното затопляне под 1,5С.
„Глобалните температури ще се стабилизират само ако въглеродните емисии се стабилизират. Десетки градове, компании и държави вече имат планове за постигане на нетната нула и това е от огромно значение, налични са и опции за промяна, които трябва да бъдат прилагани в по-голям мащаб. Изборите, които ще направим през следващите няколко години, ще имат глобално влияние през следващите стотици, а може би и хиляди години“, каза тя.
Една от най-уязвимите групи от климатичните промени са децата, припомни Реджина де Доминичис в края на панела.
