Цял свят познава брилянтния английски актьор Роуън Аткинсън като Мистър Бийн. Малцина обаче са наясно със страстта му към автомобилите, както и че по образование е инженер. Аткинсън публикува голям материал в английския Гардиън, в който дава мнението си за бензиновите и електрическите автомобили. И изненадващо съветва: „Не бързайте с промяната!“. А аргументите му са базирани главно на факти в полза на опазването на околната среда.
Обичам електрическите превозни средства. И съм от първите, които им се довериха. Сега обаче се чувствам объркан.
Звучи тъжно, но изглежда че решението да запазите старата си бензинова кола може да се окаже по-добро от закупуването на електромобил. И за това има основателни екологични причини.
Електрическите автомобили на теория са предмет, по който би трябвало да назнайвам нещичко. Първата ми университетска диплома беше по електротехника и електронно инженерство. След това извоювах и магистърска степен по системи за управление.
Сега към този, може би изненадващ, академичен път прибавете страстта ми към автомобилите, която съм изпитвал през целия си живот, и ще разберете защо бях привлечен от електрическите превозни средства и тяхното интегриране в обществото.
Купих първия си електрически хибрид преди 18 години и първата си чисто електрическа кола преди девет години и (независимо от лошата инфраструктура за електрическо зареждане) много се забавлявах с двете.
Електрическите превозни средства може да са малко бездушни, но те са прекрасни механизми: бързи, тихи и доскоро много евтини за работа.
Панацея?
Но все повече се чувствам малко измамен. Когато започнете да се задълбочавате във фактите, електрическите автомобили не изглеждат чак такава панацея за околната среда, за която се твърди, че е.
Както може би знаете, правителството предложи забрана на продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили от 2030 г. Проблемът с тази инициатива е, че тя до голяма степен се основава на заключения, направени само върху един компонент от експлоатационния живот на автомобила: какво излиза от ауспуха.
Електрическите автомобили, разбира се, имат нулеви емисии на отработени газове, което е чудесно, особено по отношение на качеството на въздуха в градските центрове. Но ако погледнете по-голяма картина, която включва производството на автомобила, ситуацията е много различна.
Преди климатичната конференция СОР26 в Глазгоу през 2021 г. Volvo публикува данни, според които емисиите на парникови газове по време на производството на електрически автомобил са близо 70 процента по-високи, отколкото при производството на бензинови автомобили.
Защо се получава така? Проблемът е в литиево-йонните батерии, монтирани в момента на почти всички електрически превозни средства. Те са абсурдно тежки, изисква се огромно количество енергия, за да бъдат направени и се смята, че издържат само малко над десет години.
Това изглежда доста грешен избор, с който да се води борбата срещу климатичната криза. Не е изненадващо, че се влагат много усилия в намирането на нещо по-добро.
Нова разработки
Разработват се нови, така наречени твърди батерии, които трябва да се зареждат по-бързо и биха могли да бъдат около една трета от теглото на настоящите. Ще изминат обаче доста години преди да бъдат пуснати в продажба. А дотогава ще са произведени милиони тежки електрически автомобили с бързо остаряващи батерии.
Водородът се очертава като интересно алтернативно гориво. На този етап обаче е трудно да се намери наистина „зелен“ метод за производството му. На практика може да се използва само по два начина. Единият вариант е да захранва водородна горивна клетка (по същество вид батерия); производителят на автомобили Toyota е налял много пари в разработката им. Такава система тежи на половина от еквивалентна литиево-йонна батерия и автомобилът може да бъде зареден с водород на бензиностанция толкова бързо, колкото и с бензин.
Има сериозни опасения относно използването на литиево-йонни батерии в тежки камиони за превоз на дълги разстояния поради теглото на батерията. Тук идва втората алтернатива – впръскването на водород в нов вид бутален двигател. Компанията JCB, която произвежда багери, направи огромен напредък с водородните двигатели и се надява да ги пусне в производство през следващите няколко години.
Ако водородът спечели надпреварата за задвижване на камиони – и в резултат на това всяка бензиностанция разполага с него – той може да бъде популярен и достъпен избор и за автомобилите.
Бърза продажба
Нека да разгледаме целия жизнен цикъл на един автомобил. Най-големият проблем, на който трябва да обърнем внимание е културата на „бързата продажба“, която е водещият търговски модел на автомобилната индустрия от десетилетия.
В момента ползваме новите си автомобили средно само три години, преди да ги продадем, водени главно от повсеместния модел на тригодишен лизинг. Това изглежда безобразно разточително използване на природните ресурси на света, като вземете предвид в какво чудесно състояние всъщност е една тригодишна кола.
Когато бях дете всяка петгодишна кола беше таратайка с ръжда и най-често се намираше на сметището за скрап. Сега обаче ситуацията е различна. Съвсем спокойно кола за £15 000 може да издържи 30 години. Разбира се – с подходящите грижи и внимание.
Отрезвяващо е да се мисли, че ако първите собственици на нов автомобил просто го ползват средно за пет години, вместо сегашните три, то тогава производството на автомобили и свързаните с него емисии на CO2 ще бъдат значително намалени.
И пак ще се радваме на същата мобилност, като единствената разлика е, че ще караме малко по-стари коли
Трябва също така да признаем какъв голям актив имаме в колите, които съществуват в момента (има близо 1,5 милиарда от тях по целия свят). По отношение на производството, тези автомобили са платили своите екологични такси и въпреки че е разумно да намалим зависимостта си от тях, изглежда правилно да разгледаме внимателно начините за запазването им, като същевременно намалим замърсяващия им ефект.
Съвсем очевидно можем да ги използваме по-малко. Един природозащитник веднъж ми каза:
Ако наистина имате нужда от кола, купете си стара и я използвайте възможно най-малко.“
Разумно би било и да се ускори развитието на синтетичното гориво, което вече се използва в автомобилните състезания; това е продукт, базиран на две прости понятия: първо, екологичният проблем с бензиновия двигател е бензинът, а не двигателят и, второ, няма нищо в един барел петрол, което да не може да бъде възпроизведено по друг начин.
Формула 1 ще използва синтетично гориво от 2026 г. Има много интерпретации на идеята, но германската автомобилна компания Porsche разработва гориво в Чили, като използва вятър за захранване на процес, чиито основни съставки са вода и въглероден диоксид.
При благоприятно развитие тази технология ще може да се използва във всички автомобили с бензинови двигатели, което прави употребата им практически неутрална по отношение на CO2.
Свърши ли меденият месец?
Все по-често чувствам, че нашият меден месец с електрически автомобили е към своя край и това не е лошо: ние осъзнаваме, че трябва да се проучи по-широка гама от възможности, ако искаме да се справим правилно с много сериозните екологични проблеми, които си създадохме самите ние с непрекъснатото използване на коли.
Трябва да продължим да разработваме технологията с водород, както и синтетични горива, за да спестим бракуването на по-стари автомобили, които все още имат толкова много да дадат. И същевременно трябва да насърчаваме доста различен бизнес модел за автомобилната индустрия, в който съхраняваме нашите нови превозни средства за по-дълго време.
Приятели с екологична съвест често ме питат, като автомобилен човек, дали трябва да си купят електрическа кола. Склонен съм да кажа, че ако колата им е стара дизелова и пътуват често в центъра на града, трябва да обмислят промяна. Но иначе задръжте положението. Един ден електрическото задвижване ще бъде от истинска глобална полза за околната среда, но този ден все още не е настъпил.
Прочетете още:
Всеки жител на Брюксел ще живее на по-малко от 150 метра от зарядно за електромобили
