Европейският съюз планира да намали отпадъците чрез насърчаване на рециклирането и повторната употреба в своя нов закон за опаковките. Голяма трудност пред тази задача е да се намери правилните дефиниция и критерии за това какво представлява „висококачествено“ рециклиране.
Европейската комисия внесе предложението си за регламент относно опаковките и отпадъците от опаковки през ноември 2022 г., целящо да насърчи възможността за повторна употреба и рециклиране, като същевременно намали отпадъците.
Проектозаконът споменава „висококачественото“ рециклиране като една от основните цели на регламента и определя критерии за опаковки, които да се считат за рециклируеми.
Въпреки това индустрията за хартиени опаковки е загрижена, че определението за висококачествено рециклиране ще я остави извън пазара, за сметка на пластмасите, които са по-лесни за рециклиране в затворен цикъл.
Междувременно групите за опазване на околната среда предупреждават срещу превръщането на висококачествени материали в продукти с по-ниско качество, като казват, че хартията рискува да се превърне в най-големия източник на отпадъци от опаковки в ЕС.
Рециклирането в затворен цикъл не е панацея
Един от начините да се гарантира качество е да се създаде система със затворен цикъл, при която опаковката се рециклира в един и същ продукт всеки път, както при пластмасовите бутилки.
Системата за рециклиране със затворен цикъл обаче е по-трудно да се въведе за хартиени опаковки, тъй като рециклираните влакна в момента не са разрешени в материалите, които влизат в контакт с храни.
Напълно споделяме идеята да преминем към повторно използване на материали в опаковки“, казва Франческа Приора, директор по устойчивостта за Иберия и Южна Европа в шведския производител на картонени опаковки за напитки Tetra Pak. “Но за да се случи това, имаме нужда от правилните норми и правилните процеси“, за да гарантираме спазването на стандартите за безопасност на храните”, добавя тя пред Euractiv.
Екологичните организации също смятат, че рециклирането в затворен цикъл не е панацея.
Те настояват да се има предвид и рециклирането в отворен цикъл, при което отпадъчните материали се извличат и използват в различни категории продукти.
Рециклирането в отворен цикъл може да бъде много ефективно и да доведе до преминаване към продукт с по-добро качество и дори по-голяма стойност.
Обратно, затворената верига може да бъде много енергоемка и замърсяваща и не си заслужава“, смята Жан-Пиер Швайцер от Европейското екологично бюро (EEB), група, обединяваща около 180 екологични граждански организации.
Швайцер обаче добави, че много процеси на рециклиране с отворен цикъл преработват материалите в продукти с по-ниско качество, като каза, че това може да доведе до зелено измиване.
Екологичните неправителствени организации също са загрижени за занижаването на критериите за рециклиране, когато Европейският парламент разглежда проектозакона.
Според Лориан Веяр от Zero Waste Europe материалите се нуждаят от ефективни системи за събиране и трябва да преминават през най-екологичното рециклиране, за да запазят качеството си.
Висококачествено рециклиране – дефиниция
Въпреки опасенията, Франческа Приора вижда определението за висококачествено рециклиране като възможност за лидерите да се откроят.
Хубаво е, че ще има критерии за така нареченото висококачествено рециклиране. Досега е трудно за различните производители да се диференцират на пазара без ясна дефиниция“, каза тя, добавяйки, че задължителните цели само помагат.
Мелница, управлявана от Lucart, си партнира с Tetra Pak за рециклиране на използвани картонени опаковки и остатъци от напитки, рядък процес в Европа. Рециклираните хартиени влакна се използват за хигиенична хартия, например кухненски хартия. Междувременно пластмасовата облицовка на кашона се рециклира в пластмасови пелети, използвани за направата на диспенсери за хартиени кърпи, палети за многократна употреба и други стоки.
Това е възможност за производителите да разполагат с качествен материал в производството на рециклирани продукти, което наистина е идеалното състояние“, казва Приора.
Според нея картонените опаковки за напитки повишават качеството на сместа и капацитета за рециклиране, но има липса на предлагане поради затруднения в събирането.
Екологични разходи
Друг проблем е малкият брой работещи заводи за рециклиране. В комбинация с проблемите със събирането, картонените опаковки за напитки рискуват да не постигнат целта на ЕС рециклирането да бъде широко достъпно до 2035 г. Европейското бюро по околна среда, от своя страна, казва, че разглежда процеса за прекратяване на цикъла. Ако днес влакната се рециклират, те се превръщат най-вече в хигиенична хартия.
Това е преработка с отворен цикъл, тъй като крайният продукт има по-малка стойност и кашоните все още зависят от първичния материал“, казва Швайцер, добавяйки, че това все пак е по-добър вариант от изгарянето или депонирането на материала.
Освен това организации като EEB и Zero Waste Europe предупреждават да не се разчита прекалено на хартията при прехода към по-устойчиви опаковки.
Опасяваме се, че хартията за еднократна употреба е новата пластмаса за еднократна употреба. Наистина, това, което бихме искали да видим, е преминаване към промяна на потреблението и моделите, преминаване към повторна употреба в система“, каза Веяр.
Неотдавнашен доклад от коалиция от неправителствени организации, включително EEB и Zero Waste Europe, установи, че производството на хартиени опаковки рядко включва рециклирано съдържание и стимулира глобалното обезлесяване и промишленото потребление на вода.
„Възобновяема“ суровина
Изходната суровина за хартиени опаковки също трябва да се вземе предвид, тъй като рискува да доведе до обезлесяване и създаване на плантации за монокултурна целулоза с ограничени ползи за биоразнообразието, предупреждава Швайцер.
Запитана за проблема с повече хартиени опаковки, затрупващи европейските гори, Приора пък подчерта, че видовете опаковки имат значителен потенциал за намаляване на отпадъците. Според нея има необходимост от първични влакна и рециклирането им може да увеличи теглото на опаковката и да доведе до по-лош въглероден отпечатък.
Колкото повече хартиени продукти се произвеждат с тези рециклирани материали, толкова по-малко първични материали ще са необходими, гласи аргументът на индустрията.
Така че няма загриженост относно наличността на целулозни продукти, при условие че необработената част се контролира чрез системи за надлежна проверка и сертифициране“, обясни Пирора.
Наред с това хартиената индустрия настоява законодателството на ЕС да признае влакната от устойчиво управлявани гори като „възобновяем“ материал.
Възобновяемостта и рециклируемостта са двете предимства на устойчивите футуристични опаковки“, заяви Приора, и добави, че те заедно могат да доведат до по-добър въглероден отпечатък.
Прочетете още:
ЕС срещу грийнуошинга: наближава краят на подвеждащите “Еко” етикети
