Милиони тонове развалини, оставени от бомбардировките на Газа от Израел, биха могли да генерират над 90 000 тона емисии на парникови газове – и да отнемат до четири десетилетия за отстраняване и обработка, установи ново проучване, цитирано от Гардиън.
Разрушаването от Израел на палестински домове, училища и болници в Газа е генерирало най-малко 39 милиона тона бетонни отломки между октомври 2023 г. и декември 2024 г., което ще изисква поне 2,1 милиона самосвали, изминаващи 29,5 милиона км, за да бъдат транспортирани до местата за депониране. Само разчистването на развалините е равносилно на изминаване на разстояние 737 пъти по-голямо от обиколката на Земята и би генерирало почти 66 000 тона еквивалент на въглероден диоксид, според изследователи от университетите в Единбург и Оксфорд, които са използвали развиващи се инструменти с отворен код в дистанционното наблюдение, за да откриват и анализират емисии, свързани с конфликтите.
Проучването, публикувано в списанието „Environmental Research: Infrastructure and Sustainability“, е част от нарастващо движение за отчитане на климатичните и екологични разходи от войната и окупацията, включително дългосрочните щети върху земята, хранителните и водните източници, както и почистването и възстановяването след конфликти. Това е най-подробното досега изследване на въглеродните и логистични последици от обработката на отломки – които в Газа крият хиляди неидентифицирани човешки останки, токсини като азбест и невзривени боеприпаси.
Анализът разглежда два сценария
Изследователите са разгледали два сценария, за да изчислят скоростта и въздействието върху климата от обработката на незамърсените отломки – които след това биха могли да бъдат използвани за възстановяване на разрушената палестинска територия. Ако приемем, че 80% от отломките са годни за раздробяване, флотилия от 50 промишлени трошачки би отнела малко повече от шест месеца и би генерирала около 2976 тона въглероден диоксид, установи проучването.
Но на флотилия от 50 по-малки трошачки, от типа, който е използван предимно в Газа, биха били необходими повече от 37 години, за да обработят отломките, генерирайки около 25 149 тона въглероден диоксид. В този сценарий CO2, генериран от преместването и раздробяването на отломките от разрушените сгради в Газа, би бил равен на зареждането на 7,3 милиарда мобилни телефона. Колкото по-дълго замърсените отломки остават на място, толкова повече щети ще нанесат на въздуха, водата и здравето на 2-та милиона палестинци, които са разселени, гладуват и продължават да бъдат бомбардирани в продължение на 21 месеца.
„Емисиите на CO2 от разчистването и обработката на развалините може да изглеждат малки в сравнение с общата климатична цена на разрушенията в Газа, но нашият микрофокус разкрива труда и работата, необходими дори за започване на процеса на възстановяване“, казва Самер Абделнур, водещ автор на изследването и старши преподавател по стратегическо управление в Бизнес училището на Университета в Единбург.
Коментирайки проучването, Бен Неймарк, старши преподавател в Лондонския университет „Кралица Мери“, който ръководи екип, изследващ общата климатична цена на последните конфликти в Израел, заяви:
„Методологичният фокус върху отломките е авангардна работа, която подчертава често пропусканите екологични щети, оставени от военните след края на войната. Това предоставя нов поглед върху ежедневните изображения на бомбардирани сгради и развалини от Газа, вместо да ги разглежда като дългосрочни климатични последици от войната.“
Газа е ивица земя с дължина 40 километра, само два пъти по-голяма от тази на Вашингтон – 141 квадратни мили (365 кв. км). Повече от 90% от домовете в Газа са повредени или разрушени, в допълнение към по-голямата част от училищата, клиниките, джамиите и инфраструктурата.
Настоящият анализ обединява данни от отворен код за площта на сградите, височината, структурните щети и топологията на пътната мрежа, за да оцени разпределението на отломките в Газа – и след това да изчисли въглеродните разходи за обработка и транспортиране на тези отломки по време на реконструкцията.
„С поглед напред, по-фината пространствена и времева резолюция на сателитните изображения, напредъкът в дълбокото обучение за класификация на сгради и щети и методите, които интегрират информация от различни гледни точки – като например кадри с мобилни телефони от нивото на улицата и сателитни изображения отгоре надолу – откриват нови възможности за оценка на военните емисии в различни обхвати и по-добро разбиране на истинската климатична цена на войната“, посочва Никълъс Рой, съавтор на изследването, който е съставил данните и е провел анализа.
Регионът е сред най-уязвимите към екстремни метеорологични условия
Изгарянето на изкопаеми горива причинява климатичен хаос, като все по-смъртоносни и разрушителни екстремни метеорологични събития принуждават рекорден брой хора да мигрират. Регионът на Персийския залив е сред най-уязвимите към екстремни метеорологични условия и бавно настъпващи климатични бедствия, включително суша, опустиняване, екстремни горещини и непостоянни валежи, както и към влошаване на околната среда, продоволствена несигурност и недостиг на вода.
Общият военен въглероден отпечатък се оценява на около 5,5% от глобалните емисии – с изключение на парниковите газове от конфликти и военни действия. Това е повече от комбинирания принос на гражданската авиация (2%) и корабоплаването (3%).
Изследователите се опитват да изчислят климатичните разходи, генерирани в два от най-смъртоносните конфликти в момента – войната в Украйна и военните нападения на Израел в Газа и по-широкия Близък изток – което в крайна сметка би могло да помогне за изчисляване на исковете за репарации.
