Щетите от двата урагана – Хелене и Милтън връхлетели САЩ, вече се измерват в стотици милиарди долари, а последствията върху икономиката и благоденствието на американските граждани са сериозни. Въпреки огромните поражения темата за климатичните промени не излезе на първо място в дневния ред на президентската надпревара между Камала Харис и Доналд Тръмп.
Бедствията породиха поводи за дезинформация – дали Федералната агенция за управление на извънредни ситуации (FEMA) нарочно не се справя със ситуацията или дали правителството на президента Байдън не отклонява средства в помощ на незаконно пребиваващи в САЩ мигранти, вместо да подпомогне бедстващите жители на Северна Каролина и Флорида, както твърди кампанията на републиканския кандидат Доналд Тръмп.
Няколко седмици преди вота за президент на 5 ноември, водещите теми в предизборния дебат остават състоянието на икономиката, инфлацията, охраната на границата с Мексико, влиянието на мигрантите върху благоденствието на средния американец и темата за абортите и свободата на жените сами да вземат решение за собственото си тяло. Темата за климатичните промени, за последствията върху хората, икономиката и околната среда, остава под повърхността на дебата и очевидно няма съществена роля в предизборната кампания.
Изглежда обаче, че в това няма никаква изненада. Изследване на Pew Research Center показва, че само 37% от регистрираните гласоподаватели намират темата за климатичните промени за значима, което я нарежда на последно място в Топ 10 на приоритетите на американските избиратели. Тя е важна за едва 11% от регистрираните за гласуване привърженици на Доналд Тръмп и за 62% от готовите да подкрепят Камала Харис във вота. Въпреки високият резултат сред демократите, дори и за тях климатичните промени остават извън първата четворка приоритети. А отсъствието на климатичната тематика в кампанията на Камала Харис предизвика наскоро саркастични коментари от страна на бившия президент Тръмп.
Изследване на университета Yale потвърждава, че про-климатичните избиратели остават в редиците на демократите – с превес на най-либералната част сред тях, които и без това ще гласуват за Камала Харис, а също и сред жителите на големите градове, на хора с поне бакалавърска степен, както и на испаноговорящите. Едва 17% от про-климатичните избиратели са по-либерално настроени или умерени републиканци.
Игра на „Сляпа баба“ с решаването на климатичните проблеми
Ураганите и опустошителните наводнения, като тези във Флорида и Северна Каролина, други екстремни прояви на агресивно променящата се околна среда – като горските пожари в Запада и горещите вълни и тежката суша в Югозапада заемат водещо място в дневния ред на американските медии, но остават извън вниманието на кандидатите и избирателите. Американските избиратели са онези, които с гласа си ще определят коя ще е администрацията в Белия дом, която ще трябва да се заеме с решаването на проблемите на околната среда. Ала това ще е избор „на сляпо“ – без политически дебат, който да убеди гласоподавателите чия платформа да предпочетат.
Избирателите ще гласуват за два напълно различни подхода към задълбочаващата се криза. На преден план в платформата на Демократическата партия е поставен акцентът върху активни действия в областта на климата, насочени към преход към чиста енергия и устойчивост. В същото време платформата на републиканците подчертава енергийната независимост и значението на запазването на стабилната индустрия за изкопаеми горива, като дава приоритет на икономическата стабилност и традиционните енергийни ресурси като нефт, газ и въглища.
В ключови за изхода на изборите щати като Аризона, Пенсилвания и Флорида, темите за екологичните проблеми и въздействието върху околната среда се преплитат с икономическите интереси, свързани с енергийните индустрии. Климатичните промени обаче отдавна не са второстепенен проблем или просто тема, за кампания в някой от седемте ключови за изхода на изборите щата, а проблем, който засяга националната сигурност, икономиката, а вече и личната безопасност на американците.
В надпревара, в която всеки глас е важен, Камала Харис – традиционно ангажирана с въпросите на околната среда политик, се опитва да балансира посланията си, за да задържи сред привържениците си както климатичните активисти, така и умерените гласоподаватели в ключовите щати, въздържайки се да изрази категорична позиция срещу добива на фосилни горива, като фракинга в щата Пенсилвания, например. От друга страна, Доналд Тръмп, в своята предизборна платформа, агресивно атакува зелените политики на сегашната администрация на Белия дом, разглеждайки действията ѝ като пагубни за икономиката на САЩ.
Камала Харис: „Намаляване на разходите за енергия и справяне с кризата в климата“
Камала Харис разглежда климатичната криза не само през призмата на околната среда, но и като въпрос, дълбоко свързан със социалната и икономическата справедливост. Въздействието на климата засяга непропорционално общностите с ниски доходи и цветнокожите. Затова и Харис се позиционира с платформата си като кандидат, ангажиран както с борбата с изменението на климата, така и с разрешаване на неравенствата, произтичащи от този проблем.
Кампанийният сайт на Харис обръща внимание на успехите на Камала Харис като главен прокурор на Калифорния, спечелила дела за десетки милиони долари срещу големите петролни компании-замърсители. Нейният план за действие се основава на постиженията на администрацията на Байдън и особено на Закона за намаляване на инфлацията от 2022 г. (Inflation Reduction Act). Благодарение на този закон правителството на Байдън осигурява исторически инвестиции в чиста енергия. Харис е застъпник и за Зелената Нова сделка (Green New Deal) – визия, създадена от демократически политици, която има за цел до 2030 г. САЩ да преминат към 100% възобновяема енергия. Това би включвало мащабни инфраструктурни инвестиции в слънчева и вятърна енергия и енергийно ефективни технологии. Според Харис подобна трансформация би създала милиони зелени работни места, и ще подпомогне общностите, които търпят негативни последствия от добива на изкопаеми горива.
Фокусът в плана на Харис за климата попада върху екологичната справедливост. Като сенатор тя предлага Законът за климатичната справедливост (Climate Equity Act), който има за цел да гарантира, че политиките в областта на климата ще бъдат в полза на най-уязвимите групи от населението. Харис предлага и създаване на федерална служба за климатична справедливост, която да насочва ресурси към общностите, най-силно засегнати от изменението на климата.
За Харис действията в областта на климата не се свеждат само до намаляване на емисиите, а и до преструктуриране на икономиката, за да стане тя по-приобщаваща, устойчива и справедлива.
Доналд Тръмп: Привърженик на изкопаемите горива, превърнали САЩ в глобален енергиен лидер
Подходът на Доналд Тръмп към изменението на климата се основава на скептицизъм и вяра в икономическото значение на изкопаемите горива. По време на първия си президентски мандат Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата с аргумента, че споразумението налага несправедливи икономически тежести на американските предприятия, като в същото време оставя настрана държави като Китай. Той също така отмени множество разпоредби в областта на околната среда, включително стандартите за емисиите от превозни средства и ограниченията за емисиите на метан от нефтени и газови операции.
Платформата на Тръмп за 2024 г. отново дава приоритет на енергийната независимост чрез разширяване на добива на нефт и газ, възраждане на въгледобива и отмяна на настоящите екологични разпоредби. Тръмп говори за „енергийна доминация“ – политика, насочена към максимално увеличаване на местния добив на изкопаеми горива с цел укрепване на американската икономика и намаляване на зависимостта от чуждестранен петрол.
Доналд Тръмп често омаловажава проблемите с климата и тяхното решаване, като ги представя като тема за отвличане на вниманието от по-непосредствени икономически проблеми. Базата му, особено в енергодобивните щати като Тексас и Западна Вирджиния, продължава да подкрепя политиката му, която според тях защитава работните места и икономическата стабилност.
След изборите: Ролята на САЩ на световната климатична сцена
Очакванията са, че ако бъде отново избран, Доналд Тръмп не само ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, но и че страната ще напусне по-широката Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата. Администрацията на Тръмп вероятно ще спре субсидиите, благоприятстващи справянето с климатичните проблеми и няма да участва в текущите преговори за двустранни климатични споразумения, като например споразумението между САЩ и ЕС за въглеродните емисии и американско-китайското изявление за климата от Сънилендс. Такава политика вероятно ще доведе до разпадане на подобни международни споразумения, тъй като и ЕС, и Китай могат да предприемат ответни мерки, при оттеглянето на САЩ.
Администрацията на Тръмп ще се съсредоточи върху разширяването на местния добив на нефт и газ и може да наложи непосилни мита върху вноса от Китай. Подобна протекционистка позиция вероятно би довела до отказ на Китай от ангажиментите му в областта на климата, което допълнително ще подкопае глобалните усилия за справяне с климатичната криза.
От друга страна, се очаква Камала Харис да даде нов тласък на международните преговори за климата, както подсказва нейната подкрепа за Зелената Нова сделка. Подходът на Харис към изменението на климата ще утвърди САЩ като световен лидер в опазването на околната среда. Като се ангажира с международни договорености като Парижкото споразумение, Харис ще се опита да възстанови водещата роля на САЩ в световната климатична дипломация. Подобна политика очаквано ще насърчи сътрудничеството с други държави за постигане на целите, насочени към намаляване на вредните емисии, иновациите в областта на възобновяемата енергия и справянето с глобалните последици от изменението на климата.
Макар че в своята предизборна кампания Харис избягва да е по-конкретна в детайлите, нейният ангажимент към енергийния преход и постепенното изграждане на инфраструктура за възобновяема енергия предполага, че до края на евентуалния и мандат, САЩ могат да се обвържат необратимо с прехода към чиста енергия и по този начин да намалят шансовете за отмяна на тази политика от следващи президентски администрации.
