Производителите на стомана в ЕС възлагат своите надежди на амбициозното обещание на Урсула фон дер Лайен за „водещи пазари“ като ключов начин за декарбонизиране на европейските индустрии – идея, която вече е подкрепена от германските политици и разглеждана от много експерти като по-ефективна алтернатива на субсидиите, предава Euractiv.
В речта си, в която очертава приоритетите си преди преизбирането ѝ от Европейския парламент на 18 юли, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ще представи „Сделка за чиста промишленост“ в рамките на първите 100 дни от новия си мандат – сигнализирайки за така наречения план за „водещ пазар“ за чисти материали, който може да изисква от публичните органи и секторите, използващи стомана, да купуват щадяща климата стомана.
Докато усилията на ЕС и държавите-членки досега са били съсредоточени върху субсидиране на щадящи климата производствени методи като водород или екологична стомана, базирана на електричество, както и върху увеличаване на цените на въглерода чрез Системата за търговия с емисии (ETS) на ЕС, водещите пазари биха благоприятствали създаването на търсене на зелени продукти.
„Ясно е, че използването на водород или възобновяема електроенергия е по-скъпо от използването на коксови въглища в процеса на производство на стомана. При нормални пазарни условия тези разходи не могат да бъдат прехвърлени. Това означава, че няма да се намерят клиенти, които масово купуват зелена стомана“, казва Аксел Егерт, генерален директор на европейската асоциация на производителите на стомана Eurofer.
В писмо, изпратено до фон дер Лайен дни преди нейната реч, лобистката група предупреждава, че „индустрията в преход се нуждае от мерки от страна на търсенето за чисти продукти“.
Eurofer също така призова политиците на ЕС да въведат „зелени водещи пазари“ като ключов инструмент, докато не се установят щадящи климата продукти. Според организацията освен това Комисията и страните от ЕС трябва да започнат да подкрепят зелени продукти, които са произведени в ЕС, чрез обществени поръчки с ясни и стабилни изисквания и стандарти.
„Създаването на зелени водещи пазари може да започне с изискване, че обществените поръчки в строителния сектор трябва да бъдат за екологична стомана или трябва да имат ограничение на емисиите за продуктите“, казва още Егерт.
Подкрепа
Планът за „зелени водещи пазари“ вече беше подкрепен от няколко германски политици от различни страни на политическия спектър, включително от министъра на икономиката Роберт Хабек (Зелените) и евродепутати от дясноцентристката група на ЕНП. То е подкрепено и от профсъюзи и еколози.
Много икономисти също подкрепят идеята, виждайки я като по-добра алтернатива на субсидиите, плащани директно на производителите на стомана. Въпреки че би довело до допълнителни разходи, това решение би дало на производителите на стомана сигурността, че търсенето на зелена стомана ще се увеличи, което ще им позволи да инвестират милиарди евро в нови производствени съоръжения.
Според Егерт производствените разходи за зелена стомана са с около 300 евро на тон по-високи от тези на конвенционалната стомана, която се продава между 600 и 800 евро на тон.
„В сравнение със субсидиите, изплащани на отделни производители на стомана, зелените водещи пазари биха били „по-пазарно решение“, казва Клаус Шмид, професор по икономика в университета в Мюнхен и водещ автор на доклад от 2023 г. на Научния консултативен съвет на германското министерство на икономиката, който препоръчва да се даде приоритет на зелените водещи пазари пред схемите за субсидиране.
Схемата обаче няма да работи изцяло без правителствено насърчаване, посочва още той, отбелязвайки, че държавата може или сама да закупи зелена стомана – като част от своите обществени поръчки – или да принуди потребителите на стомана, като строителната или автомобилната индустрия, да купуват определен минимален дял.
„Това, което е много важно в дългосрочен план, е частният пазар да се развие, така че хората или компаниите да са готови да платят малко по-висока цена, защото искат да станат климатично неутрални. Стоманата е основният пример, където могат да бъдат създадени водещи пазари, но принципът ще работи и за други продукти, като цимент, амоняк или други химикали“, казва още Шмид.
