Исканията за климатични политики, насочени към замърсяващите дейности на свръхбогатите, бързо набират сила, съобщава Евронюз.
Няколко държави досега са предложили данъци на милиардерите, за да съберат средства за справяне с изменението на климата. По-рано тази година финансовите лидери от страните от Г-20 се споразумяха за данък върху състоянието на свръхбогатите в света.
Подобна такса може да акумулира около 230 милиарда евро за справяне с изменението на климата и бедността.
Все пак има много разногласия по въпроса – не е ясно дали планът е осъществим, кой ще наблюдава процеса и как всъщност може да се въведе данък върху свръхбогатите.
Колко високи са емисиите от най-богатите хора в света?
Ново изследване показа, че за общото население е трудно да прецени точно как богатството променя въглеродния отпечатък на хората. И това може да повлияе на подкрепата им за климатични политики, които биха обложили силно замърсяващите дейности на свръхбогатите.
Колко всъщност е голяма разликата в емисиите?
Анализ на Oxfam и изследователи в САЩ от ноември миналата година разглежда луксозните покупки и финансовите инвестиции на 12 милиардери. Установено е, че те представляват почти 17 милиона тона парникови газове всяка година – същото като 2,1 милиона средни домове или 4,6 въглищни електроцентрали годишно.
Предишни изследвания също показаха, че най-богатият 1 процент от хората отделят повече емисии от две трети от цялото човечество.
А летенето с частен самолет, според проучване от миналата година на Green Alliance, освобождава 10 пъти повече въглерод за всеки пътник, отколкото търговските полети. Емисиите на европейските частни самолети са се увеличили през последните години с 31 процента между 2005 г. и 2019 г. – по-бързо от емисиите на търговската авиация.
Колко може да се повиши данъкът върху суперяхтите и частните самолети?
В Обединеното кралство справедливите данъци върху суперяхтите и частните самолети можеха да донесат допълнителни 2 милиарда британски лири (2,4 милиарда евро) миналата година, за да помогнат в борбата с климатичната криза, според Oxfam.
Страната е на второ място след Франция по най-много частни полети в Европа. Освен това е дом на флотилия от суперяхти на 450 души.
Благотворителната организация казва, че политики като по-висока ставка на въздушния пътнически данък за частни самолети, данък върху собствениците на суперяхти, по-високи данъци върху горивото за частни самолети и данъчно облагане на слотовете за излитане или кацане могат да съберат милиарди.
В Шотландия Oxfam казва, че планираният от правителството данък за излитане на самолет (ADT) с добавянето на нов данък за частни самолети ще събере достатъчно, за да финансира цените за железопътни билети за цял ден извън пиковите часове до края на 2024 г. Благотворителната организация казва, че ADT в сегашната си формата може лесно да се адаптира, за да включва частни самолети.
„Докато свръхбогатите продължават да замърсяват с прекомерни темпове, именно хората, живеещи в бедност – както в Обединеното кралство, така и по света – са направили най-малко за причиняването на климатичната криза, а страдат най-много от нейните опустошителни въздействия. Необходими са по-нататъшни стъпки за по-добро данъчно облагане на изключителното богатство, за да се ускорят действията в областта на климата и борбата с неравенството – увеличаването на данъците върху силно замърсяващите луксозни стоки като частни самолети и суперяхти е очевидно място, от което правителството да започне“, казва Натали Шортал, съветник по политиката за климатична справедливост на Oxfam GB.
Тя добавя, че това са един вид „здравомислещи решения“, които са необходими за намаляване на емисиите и набиране на важни средства за финансиране на климата, като „накарат най-големите и най-богатите замърсители да плащат“.
Трудна преценка
Оказва се, че хората се затрудняват да преценят как богатството влияе върху личните въглеродни отпечатъци. Това може да повлияе на подкрепата им за политики в областта на климата, насочени към богатите.
Международна група от изследователи, ръководени от Copenhagen Business School, Университета в Базел и Университета в Кеймбридж, анкетира 4000 души от Дания, Индия, Нигерия и Съединените щати.
Голямо мнозинство от участниците и в четирите страни надцениха средния личен въглероден отпечатък на най-бедните 50 процента и подцениха тези на най-богатите 10 процента и 1 процент. Погрешни възприятия за въглеродните отпечатъци бяха открити във всички изследвани социално-икономически групи.
След като научиха за действителните различия, повечето участници намериха неравенството за малко несправедливо, като тези в Дания и САЩ го намериха за най-несправедливо.
„Тези държави са много различни, но открихме, че богатите са доста сходни, независимо къде се намират, а техните грижи са различни от останалата част от обществото. Има огромен контраст между милиардерите, пътуващи с частен самолет, докато останалите от нас пият с мокри хартиени сламки: една от тези дейности оказва голямо влияние върху индивидуалния въглероден отпечатък, а другата – не“, казва съавторът на изследването д-р Рамит Дебнат, асистент в университета в Кеймбридж.
Екипът също така разгледа дали идеите на хората за неравенството във въглеродния отпечатък са свързани с тяхната подкрепа за различни политики в областта на климата.
В Дания и Нигерия те откриха, че подценяването на неравенството във въглеродния отпечатък от хората съответства на по-слаба подкрепа за политиките в областта на климата като прилагането на въглероден данък.
„По-бедните хора имат по-непосредствени грижи, като например как ще плащат наема си или ще издържат семействата си. Във всички доходни групи хората искат реални решения на климатичната криза, независимо дали са регулаторни или технологични. Но хората с най-високи въглеродни отпечатъци носят най-голямата отговорност за промяната на начина си на живот и намаляването на отпечатъците си“, обобщава един от авторите на изследването д-р Кристиан Стеенсен Нилсен от Copenhagen Business School.
