Живеем във време, в което можем да си позволим да закупим разнообразни продукти, дори без да напуснем дома си. Пазарът е богат на продукти и услуги, които са лесно достъпни, само на един клик разстояние. Пазаруваме често, дори импулсивно, но замисляме ли се как е произведена една стока; какви са трудовите условия, в които е създаден един продукт; наистина ли притежава качествата, изписани на етикета; запитваме ли се какъв е въглеродният отпечатък; колко ресурс е използван, за да бъде произведен дори един артикул. Ако сте като мен, най-вероятно се причислявате и към по-голямата част от населението, което не отделя достатъчно внимание на процеса на производство и извличане на ресурси.
Но ако и вие също, като мен, търсите въпроси и се питате мога ли да направя нещо, добър старт е да си зададете следните въпроси преди да закупите нещо: нужен ли ми е този продукт, колко често ще го използвам, има ли по-устойчива алтернатива за същия продукт. Ако приложите това правило, по-често и вие като мен ще започнете да прилагате принципите на отговорното потребление и осъзнаването, че търсенето поражда производство, което допринася за пазар, изпълнен с множество нискостойностни стоки, които са за сметка на хората и околната среда.
Цел 12 на Целите на устойчиво развитие 2030 е свързана с „отговорно потребление и производство“. За територията на ЕС това представлява „постигането на по-добри резултати с по-малко средства“ или подобряване на производството на продуктите чрез иновации и грижа за околната среда, използване на по-малко ресурси, прилагане на принципи на кръгова икономика и ангажиране на потребителите чрез информираност и прозрачност.
Пластмаса в играчките
Играчките са един от най-добрите примери за връзката между търсене и производство. Често купуваме играчка, за да зарадваме децата ни, без да осъзнаваме екологичното и социалното въздействие от нашето решение. Мотивирани от желанието да дарим усмивка, ние добавяме още един предмет вкъщи, който ще търси своето място сред останалите играчки. Макар и много родители да имат притеснения за безопасността на играчките, повечето от тях са изработени от пластмаса, което често не се взема под внимание. Играчките са трудни за рециклиране, освен ако не бъдат предадени към някоя програма за връщане на играчки, най-често свързана с акция на големите компании за тяхното производство.
Пластмасата в играчките отделя 25% вредни химикали според проучване на Датския технически университет. Резултатите посочват, че са открити 419 химикала в различни по твърдост пластмасови материали, от които те се произвеждат. 126 от тези химикали могат да навредят на детското здраве. Затова учените съветват помещенията, в които децата играят да се проветряват по-често и да се намали броят на играчките, който за децата в западните страни е средно 18 кг. За различните производители остава възможността за търсене на алтернативи на пластмасата, като биопластмаса от тръстика, царевица и други растителни продукти.
Какво можем да направим?
Пазарувайте разумно, особено предмети, които съдържат високо количество пластмаса. Търсете продукти, които са създадени от естествени материали и се рециклират. Бъдете по-креативни и ангажирайте децата си да направите нещо заедно. Ако ви се наложи да закупите играчка, първо помислете дали тя не прилича на другите играчки, които пълнят купа всеки ден. Вижте дали може да ги замените с ваши приятели или наемете играчка. Потърсете идеи от книги или форуми за намаляване на бъркотията с децата или възприемане на по-минималистични принципи.
Проучванията показват, че по-малко играчки допринасят за по-добър фокус, концентрация и развиват креативност у по-малките деца. Намаляването на техния брой позволява на децата да отделят на една играчка повече внимание и да са благодарни, че я имат, на първо място. Ако сте от хората, които имате кашони с играчки, подредете ги и насърчете децата си по-лесно да се разделят с някоя от тях, за да зарадвате друго дете, което е с по-ограничени възможности по една или друга причина. Така детето ви ще се почувства овластено и отговорно, а вие ще формирате навици за отговорно потребление чрез грижа за бъдещето на децата ни и планетата.
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още:
