Напредъкът по отношение на изменението на климата често се забавя поради класическия проблем с колективните действия – докато въздействието на изменението на климата засяга всички, непосредствените разходи са локализирани, което прави изкушаващо компаниите и държавите да дават приоритет на придобитите краткосрочни печалби пред колективните дългосрочни въздействия.
Това пише в свой анализ в Euractiv Брандън Лок, мениджър за предотвратяване на замърсяването с метан в работната група за чист въздух.
Без достатъчна координация и сътрудничество, заинтересованите страни често пропускат да осъзнаят, че съвместната работа може да постигне по-добри резултати, отколкото когато работят сами. Това явление води до изграждане на инерция за общи действия в областта на климата, но и в конкретни решения, като справяне с емисиите на метан.
Петролният и газовият сектор трябва да преодолеят препятствията
Метанът е мощен парников газ, който улавя 80 пъти повече топлина от CO2 и е отговорен за почти половината от глобалното затопляне до момента. Когато бъде освободен, той ускорява глобалното затопляне, но когато се използва, може да генерира енергия.
И все пак въпреки ясните икономически, климатични и енергийни ползи и недостатъци, петролният и газовият сектор остава един от най-големите източници на метан в света, до голяма степен поради проблем с колективните действия. Улавянето и оползотворяването на тези емисии изисква компании, финансисти и държави да си сътрудничат.
Често те трябва да обединяват ресурси, да споделят инфраструктура и да правят краткосрочни инвестиции. Това може да бъде трудно, тъй като много операции се управляват чрез съвместни предприятия и сложни структури на собственост между международни и национални петролни компании.
Например, на операторите, добиващи, преработващи и продаващи метан, може да се наложи да осигурят достъп на петролни оператори, за да използват техните съоръжения за преработка. Това може да изисква обновяване на инфраструктурата и сложни договорни споразумения. В други случаи обединяването на газ, разработен от различни компании от близки находища, може да направи потенциален проект печеливш. Едно единствено предизвикателство обаче може да провали усилията.
Пределно ясно е, че това сътрудничество не се материализира. Само миналата година индустрията изпусна във въздуха метан на стойност около 48 милиарда долара, което се равнява на повече от 70% от потреблението на газ в целия Европейски съюз. Тези опасни емисии не само могат да бъдат предотвратени, но също така са възможност за забавяне на изменението на климата и повишаване на енергийната сигурност. Използването на тази възможност обаче изисква основна промяна от индивидуални печалби към съвместни решения.
План от три стъпки
Решаването на всеки проблем с колективните действия изисква координация, съгласуване на стимулите и сътрудничество между заинтересованите страни. Глобалното лидерство, многостранните инициативи и новите разпоредби ще играят важна роля.
Например на COP28 Европейският съюз стартира своята инициатива „Вие събирате, ние купуваме“, която се стреми да насърчи улавянето и маркетинга на газа. Наскоро тази програма беше допълнена от „Пътна карта за партньорство за намаляване на метана“ на COP29. Инициативи като тези са важни стъпки напред към привеждане в съответствие на амбициите на заинтересованите страни, но ще дадат резултати само ако се справят с основната инерция, блокираща напредъка.
Нов доклад на работната група за чист въздух илюстрира как ЕС би могъл да постигне това на практика чрез мобилизиране на ангажираността и координацията, необходими на заинтересованите страни, за да си сътрудничат за необходимите действия. Решението зависи от разработването на рамка за сътрудничество, чрез която заинтересованите страни могат да изградят доверие и стимули за проекти за улавяне на газ в три прости стъпки.
Първо, компаниите, държавите, банките и пазарите на въглеродни кредити трябва да изградят доверие в проектите за улавяне на газ. Те също трябва да използват данни, за да се справят с негативните възприятия около финансирането на проекти за добив на газ в нефтения и газовия сектор нагоре по веригата. Това е особено вярно за проекти с ограничени парични средства и за страни с ниски и средни доходи, където разходите по заеми са значително по-високи.
Второ, компаниите трябва да дадат приоритет на разработването на проекти за възстановяване на газ. Това изисква създаване на вътрешни стимули за насърчаване на смекчаването на емисиите с метан, като например повишаване на целите за намаляване на емисиите.
Трето, заинтересованите страни трябва да разработят подход за проследяване на уловените обеми газ по цялата верига на доставки и да ги пуснат на пазара. Екологичните качества на газ с намален и по-нисък интензитет имат търговска стойност, но за да се отключи тази стойност, се нуждаем от пазар с купувачи, готови да плащат за по-чист газ.
Какво следва?
По света обществата са изправени пред споделени предизвикателства – ускоряване на действията в областта на климата, напредък в социалната и икономическа справедливост и гарантиране на справедлив достъп до надеждна енергия. Въпреки че тези проблеми може да изглеждат различни, техните решения са дълбоко взаимосвързани, основани на по-устойчиво и ефективно използване на ресурсите на нашата планета.
Постигането на това равновесие изисква колективно решаване на проблеми, а в сектора на изкопаемите горива, където пропилените ресурси също опасно ускоряват нагряването на планетата, аргументите за действие не могат да бъдат по-ясни. Проектите за улавяне на газ представляват огромна краткосрочна възможност и намаляването на тези емисии може да забави изменението на климата, да спечели време за паралелни стратегии за декарбонизация и да увеличи глобалната енергийна сигурност.
