На фона на геополитическите катаклизми и създаването на нова Европейска комисия, решаващ политически въпрос е под радара в Брюксел – ценообразуването на въглеродните емисии.
Професор Жан-Баптист Вожур, старши преподавател по зелени финанси в бизнес училището на Em Lyon, анализира ситуацията в Euractiv.
Ценообразуването на въглеродните емисии се осъществява предимно чрез Системата за търговия с емисии (ETS) на ЕС, която обхваща сектори като производство на електроенергия и топлина, промишлено производство и морски транспорт. То е в центъра на амбициозната цел на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Като обвързва цена с емисиите, ETS стимулира намаляването в тези силно замърсяващи индустрии. Целта е да се намалят емисиите с 62% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. и да се достигне нетна нула до 2050 г. Въпреки това, за да се постигнат тези цели, цените на въглеродните емисии трябва да се повишат с течение на времето. Ако те останат на сегашните си нива – около 65 евро за тон през последните седмици – емитерите, чиито разходи за намаляване надвишават тази цена, ще продължат да замърсяват.
Въпреки че се търгува на открит пазар, въглеродът не е като другите стоки. Първо и най-важно, то няма присъща стойност – промишленото търсене на въглерод е далеч под нивата на емисиите. Стойността му се основава единствено на регулаторната рамка, създадена от ЕС относно емисиите.
ЕС създаде недостиг и търсене, като наложи замърсяващите инсталации да притежават квоти за всеки тон емисии. С течение на времето повече квоти се разпределят чрез търгове (понастоящем 53% от обемите), а броят на наличните общи квоти намалява. Съгласно преразглеждането през 2023 г. на Директивата за ETS броят на квотите трябва да се свие с около 25% до 2030 г. и трябва да бъде намален наполовина до 2040 г.
Освен ако емисиите не намалеят със същото темпо – което означава, че европейската икономика трябва да се трансформира еднакво бързо – квотите бързо ще станат по-редки и по-скъпи.
В същото време цените на въглеродните емисии се увеличават. Нова, паралелна система — ETS2 — беше въведена през 2023 г., за да обхване изгарянето на гориво в сгради, пътен транспорт и допълнителни сектори като малка промишленост. В момента се разпространява в целия ЕС. На национално ниво Германия и Австрия също са въвели свои собствени пазари за ценообразуване на въглеродните емисии.
Какво следва?
Това може да изглежда технически процес, но всъщност последствията са по-дълбоки. Когато цените на въглеродните емисии надхвърлиха 100 евро през зимата на 2023 г. и останаха над 80 евро през по-голямата част от последните две години, въздействието върху цените на енергията и промишленото производство беше сериозно. Големият проблем е, че по-нататъшното намаляване на квотите ще повиши цените, генерирайки значителни рискове за прехода. Индустриалните и социални последици от предстоящата екологична промяна вероятно ще заменят това, което е било преживяно досега.
Неотдавнашният доклад на Марио Драги относно европейската конкурентоспособност засяга ценообразуването на въглеродните емисии, като се фокусира главно върху приходите от продадени на търг квоти и риска от изтичане на въглеродни емисии – където индустриите се преместват в страни с по-слаби екологични стандарти. Това е основната загриженост, към която се отнася механизмът на ЕС за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който налага данък върху определен внос, за да изравни въглеродните разходи за чуждестранните производители. И все пак има опасения, че CBAM няма да предотврати напълно изнасянето на силно замърсяващи индустрии.
Забележително е, че докладът на Драги до голяма степен заобикаля самите траектории на цените на въглерода и най-вече пренебрегва ефектите от тяхното асинхронно увеличение в сравнение с основните конкуренти на Европа.
Междувременно Европейската комисия създава Фонд за справедлив преход, за да помогне на домакинствата с ниски доходи да се справят с въздействието на ETS2, а също създаде Механизъм за справедлив преход в подкрепа на домакинствата, компаниите и регионите, които са негативно засегнати от прехода.
Въпреки това, обхватът и интегрирането на тези инструменти с бъдещите траектории на цените на въглерода остават до голяма степен неразгледани, както и предстоящото премахване или преструктуриране на замърсяващите индустрии – централна цел на цялостната регулаторна рамка.
Последици от екологичния преход
Също толкова тревожна е липсата на споменаване на ценообразуването на въглеродните емисии в последните обръщения на високо ниво. Речта на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент за състоянието на Съюза за 2023 г. пропусна каквото и да е съществено споменаване на проблема. По същия начин писмото с мисията на Вопке Хукстра, номиниран за комисар по действията в областта на климата, призовава само за ефективно прилагане на съществуващата рамка и разработване на стратегия след 2030 г.
От външна гледна точка изглежда, че европейските институции са наясно с предстоящите икономически и социални катаклизми, но се колебаят да се изправят напълно срещу тях.
Трансформиращите последици от истински екологичен преход, който е в съответствие с целите за въглеродна неутралност, непременно ще предизвикат обратна реакция, особено в ерата на нарастващ популизъм. Докато преходът е от съществено значение, настоящите политически условия може да не позволят необходимите промени.
Пренебрегването на въпроса само забавя равносметката и оставя следващото европейско ръководство уязвимо за социалните последици от екологичния преход. Ако ЕС иска да успее в тази определяща политическа амбиция, ценообразуването на въглеродните емисии и неговите широкообхватни ефекти трябва да се изместят на преден план в политическия дневен ред.
