Намираме се в условия на промяна на рамките за правене на бизнес. Голяма част от инвестициите са от публичния ресурс, а КСО вече е законов ангажимент. През юли приеха 12 стандарта за отчитане на устойчивостта. Малките и средни предприятия (МСП) още от началото на следващата година ще бъдат изложени на тези изисквания заради влизането на законовата рамка за големите компании и трябва да разберат какво се очаква от тях”.
Това заяви Милена Ангелова от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на конференцията “Отговорно бизнес поведение”, организирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предпиятия (ИАНМСП), на която ESGnews.bg е медиен партньор.
Според Милена Ангелова МСП трябва помислят какво ще правят по всичките 12 стандарта елемент по елемент, но има някои пречки.
МСП не разбират финансовите инструменти и не могат да кандидатстват по тях. За тях се иска собствено финансиране, с което те не разполагат, както и средства за външни консултанти”. Ако едно МСП участва в няколко вериги за стойността, трябва да предоставя различен набор от данни. Разработването на ясен калкулатор за изискване на данните е важна стъпка, както и създаването на доброволен стандарт за отчитане на устойчивост за МСП, който те могат да следват”, посочи Милена Ангелова.
Тя е категорична, че е важно намаляването на административните тежести за бизнеса, а преходът към устойчивост е невъзможен без МСП.
90% от европейския бизнес е малък и среден и затова е изключително важно да се запази конкурентоспособността на тези компании”.
Информацията е изключително важна
Доц. д-р Марина Стефанова подчерта, че ако нямаме национален консенсус, който идва с национална информираност, ще имаме една политика и една практика, които ще бъдат разделени като отделна картина.
Темата за устойчивостта касае всички хора и наше задължение е да информираме всички хора. Как да се грижим за планетата е изключително важно и трябва да го направим така, че да съхраним всичко, което е важно за нас. Въпрос на нашата воля и желание е да поемем отговорност”, каза д-р Стефанова.
Според Биляна Младенова от Уникредит Булбанк темата става все по-актуална и банката се стреми да достигне до всички свои клиенти. На първо място обаче обучава своите служители.
Започнахме да разработваме различни продукти, подходящи за зелена трансформация. Необходимо е цялостно осмисляне на бизнеса как да постигне устойчивостта. Имаме нова програма за МСП – Invest EU, насочена към зелени решения. За момента МСП не са достатъчно подготвени, но след 2024 поетапно ще започнат да се разпознават все повече в тази тема и ще преосмислят какви цели да си заложат”, посочи Биляна Младенова.
Тя подчерта още, че финансовите институции няма да са прекалено агресивни, но ще започнат да събират информация от компаниите как се представят в различните направления. Младенова добави, че най-много се взимат инвестиционни кредити за ВЕИ, но вижда голям потенциал в решенията за енергийна ефективност.
Присъединяване към ОИСР
Подуправителят на Българската народна банка г-н Андрей Гюров заяви, че ще бъде хубаво да се присъединим към ОИСР. Обменът на добри практики е основният приоритет в организацията и всяка една държава може да възприеме добри практики от други държави. Ролята на БНБ и КФН е изключително важна в този процес.
Важно е, че тези въпроси са една осъзнатост, която е абсолютна необходимост. Когато говорим за устойчивост, не трябва да гледаме на това като таксономия. Ролята на тези ESG политики е фундаментална. Това показва как ние функционираме като общество, като демокрация и доколко тези възможности, които създава икономиката, са достъпни за всички български граждани. Устойчивост значи как ние ще оцелеем като цивилизация”, каза Гюров.
Той добави, че информацията също е много важна и няма как да очакваме от малките и средни предприятия да се събудят и да бъдат осъзнати за предизвикателствата, пред които се изправят.
Те нямат ресурс да гледат десетки години напред. Банките имат важна роля, предоставяйки финансовите инструменти. Регулаторите и Централната банка в ролята си на съпътстващи институции трябва да подпомагат този еволюционен процес, водейки постоянен диалог с останалите институции”, каза подуправителят на БНБ.
Здравко Пешаков от SAP България заяви, че дигитализацията помага много на бизнеса да бъде устойчив, но първото нещо, с което трябва да се сблъскаме, е осъзнатостта на обществото. На второ място трябва да отговорим на регулациите.
В Чехия има един ESG хъб, в който участват банки, държавата, технологичните компании. Има въпросник, който всеки трябва да попълни и на база отговорите, институцията ви насочва от какво имате нужда, за да подобрите своите процеси. Според мен това може да бъде пренесено и в България като добра практика. Създаването на Пътна карта също е много важно за България”, посочи Здравко Пешаков.
Къде са решенията?
Милена Ангелова обясни, че основната част от МСП са традиционен и не много устойчив бизнес, който на първо място трябва оцелее след всички тези кризи, през които преминава – Ковид, войни и т.н. Тя посочи още, че е много хубаво, че има технологични решения и консултанти, но малките компании нямат средства за тях.
Веригите за доставки се променят и ще изискват данни от МСП. Трябва да се прояви търпение към тях и да им се даде време да се справят със ситуацията. Да им се даде информация също е много важно. Трябва да им бъде лесно и удобно на МСП и да не изисква намесата на скъпо струващи консултанти. Нашата административна рамка трябва да бъде възможно най-опростена. Има средства по различните програми, но няма за всички”, посочи Ангелова.
Марина Стефанова подчерта, че малко от нас могат да си представят как изглеждат климатичните промени, но въпреки това тя е оптимист.
Аз смятам, че има добри фактори, които се случват в българското общество. Ние сме много здраво мислещ народ. Академичните среди трябва да могат да обяснят нещо на езика на всеки един човек. Все повече хора се интересуват от темата. Дигиталните решения понякога са нещо, което трудно можем да възприемем, но благодарение на данните имаме възможността за прецизна калкулация. Колкото по-ясни са предизвикателствата, толкова по-лесно е да говорим за решения”, обобщи тя.
По думите ѝ времето е ограничено и тук нямаме лесно решение.
Нашето оцеляване изисква нашият здрав разум да бъде напрегнат. Ние трябва да си дадем ясна сметка и трябва да търсим решение, което включва нашето обединение. МСП са в началото, а всяко начало е трудно. Надявам се след 4-5 години да можем да направим тази калкулация колко ни е струвала трансформацията”, каза доц. Стефанова.
Андрей Гюров поясни, че сме минали през много сътресения и няма причина и това да не го управляваме по правилния начин.
Оптимист съм, че ще се справим с това, защото това е осъзната необходимост. Банките не могат да са печеливши и да работят добре ако няма кой да финансират. Има два проблема, с които трябва да се справим. Липсата на информация е един от тях. Много е важно всички институции да работят заедно в една посока. Другият е по-голяма осъзнатост. Трябва да мислим как да пазим нашата околна среда и младите хора имат съвсем друга осъзнатост за това в какъв свят искат да живеят”, посочи подуправителят на БНБ.
Той говори и за проблема на пазара на труда и привличането на качествени кадри. Според него не винаги заплатата е най-важното нещо, въпреки, че е имного важен фактор, а тази принадлежност човек да се присъедини в една компания. Финансите са важна тема, но не по-малко важни са и стимулите, както и информацията за самата компания.
Ролята на банките в зеления преход
Биляна Младенова посочи, че ролята на банките е да финансират и да подпомагат трансформацията на бизнеса, не да спират този процес.
Коя компания не иска да бъде устойчива? Всеки мисли как да оптимизира разходите си и как да задържи служителите си. Тук идва ролята на банката да помогне на компаниите да останат на пазара. Ние ще подпомагаме бизнеса и ще ги насърчаваме. Трябва също да поднасяме много разбираемо информацията какво те трябва да ни подадат, а в повечето случаи, те имат тази информация”, каза Биляна Младенова.
Тя подчерта още, че обучението на млади хора е изключително важно. Те имат определени изисквания от компанията – какво тя им предоставя, за да се развиват.
Здравко Пешаков заяви, че преходът няма как да се случи без технологии и не е нещо ново, с което се сблъскват компаниите, а те просто трябва да надградят. Изкуственият интелект (AI) и ESG могат да помогнат на България да напредне в устойчивото развитие.
Прочетете още:
