ESG политиките добиват все по-голяма популярност през последните години, а през 2025 г. предстои да бъдат направени първите отчети на ESG (съответно за 2024 г.) спрямо новите регулации, които в момента се обсъждат на европейско ниво и тепърва ще бъдат пренесени в България. Темата за отчитането на ESG политиките обаче все още е слабо засегната – това беше един от изводите от провелата се в София съвместна конференция на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и международната Асоциация на сертифицираните експерт счетоводители (АССА).
Реализирането на ESG политиките на практика, както и събирането и обработването на данните след това, ще изисква усилията на всички бизнес звена, а не само на счетоводните отдели на компаниите, както се смяташе до момента. Ето защо бизнесът и контролиращите органи трябва да започнат да се подготвят отсега за разширените изисквания за отчитане, за да няма сътресения на по-късен етап.
Веригата за създаване на стойност ще има ново въздействие върху МСП. Има един гратисен период от три години, в края на който те ще дават информация за веригата на стойност. За листваните дружества срокът е 1 януари 2024, а за останалите ще бъде 2028-2029″, каза Хилде Блом, зам.-изпълнителен директор на европейската организация на счетоводителите (Accountancy Europe).
Европейските стандарти за докладване на устойчивост бяха приети миналата седмица от Европейската комисия и сега влизат в процес на одобрение от Парламента. Очаква се до два месеца това да се случи. Остават осем месеца до окончателното приемане на директивата.
Стандартите, които са за конкретни сектори, са с по-конкретни изисквания. Имаме задължително отразяване на ограничена сигурност и крайната цел е изразяване на разумна сигурност. Кои ще бъдат доставчиците, които ще проследяват тази сигурност? Това ще бъдат одиторите , които трябва да бъдат поставени при едни и същи условия и да отговарят на едни и същи изисквания”, коментира Хилда Блом.
Към момента на ниво ЕС нямаме стандарти за изразяване на ограничена сигурност. Те трябва да са готови до началото на 2026 г. Европейската комисия все още е наблюдател, но трябва да вземе това решение какъв стандарт ще бъде приет и дали този стандарт 5000, който се предлага, е добра основа”, поясни още тя.
По думите ѝ в момента пет държави в ЕС имат проектозакон за транспониране на директирвата – Финландия, Германия, Норвегия, Испания и Франция, а в десет други дискусиите са започнали и процесът е стартиран.
Колко часа обучения ще се изискват в различните страни? По този въпрос има доста различия в държавите”, казва тя. “Повечето имат задължителен одит и друг одитор в закона. Смятат ли да включат и други независими доставчици, е въпрос, на който всяка една страна ще реши сама”, добави Блом.
България все още не е обявила дали е започнала активна работа по приемане на новите европейски регулации
По данни, изнесени от г-жа Изабел Трак-Сенгесен от IFAC, България е сред страните, които все още не са започнали активна работа по приемане на новите европейски регулации – нещо, за което страната ни има 18 месеца срок след приемането на текстовете в ЕС.
Заместник-министърът на финансите Милена Райкова уточни, че миналата седмица със заповед на министъра на финансите е създадена работна група за подготовка на законопроект за промяна на Закона за счетоводството, които да отразяват прилагането на ESG стандартите на ЕС. Тези промени ще доведат до промени и на закона за публично предлагане на ценни книжа, и в закона за независим финансов одит, като се очаква до средата на ноември да са налице първите текстове на този законопроект.
Министерство на финансите започна своята работа чисто експертно. Процесът е дълъг и зависи от няколко области, за да бъде реализиран докрая. От сряда има заповед на министъра за одобряване на работна група от 23-ма души, които да участват в изготвянето. Има още два месеца за обсъждане от наша страна”, посочи Милена Райкова.
Въпреки че в регламента за отчитане попадат сравнително малко на брой компании от България за момента (прогнозно около 500-600 компании), една от темите в панел „Отчитане“ беше именно колко много други компании биха били реално засегнати в своя бизнес заради веригата на доставки и изискванията, които големите компании биха наложили.
Един от изводите, направени по време на конференцията, беше именно в тази посока – че независимо от позицията на човека в компанията и независимо от големината ѝ, бизнесите трябва да проявят по-голям интерес и да се запознаят с предстоящите промени, за да са максимално подготвени за тях.
Първата стъпка е да се направи вътрешен анализ на структурата на дружеството и стандартите дават инструмента. Липсата на данни е едно от предизвикателствата пред бизнеса. Двойната същественост е друго нещо, което трябва да се направи. Как дружеството въздейства върху социалната и околната среда отвътре навън и обратното. На база на това се определя къде има съществено въздействие, което е положително или отрицателно. Тук трябва да се вземат предвид две неща при веригата по създаване на стойност – не само веригата на доставки, но и потребителите. След това определяме коя е темата, която е съществена за компанията”, сподели Севинч Нури от Delloite.
Едно от важните неща е, че банките са в първата вълна и отдогодина ще искат тези данни. ЕЦБ публикува насоки, които позволяват на банките да изискват информация. Дори компаниите, които не са “ударени” от регулацията, ще трябва да предоставят тази информация.
Хилде Блом обясни, че при листваните компании е по-лесно, но само около 30% са готови. Останалите трябва да започнат със събирането на данни.
В докладването, когато се мине през стандартите, накрая се стига до ролята на ръководството. Те трябва да изградят структура, която да подсигури постигането на стратегическите цели на компанията. След това да се направи мониторинг, и не на последно място ограмотяване на хората по темата”, каза Севинч Нури.
Подвеждащото докладване по темата за устойчивост е голям риск за компаниите. Много е важно какви цели си поставя компанията в своя доклад. С новите стандарти ще трябва да имаме по-научно обоснован подход, а това предполага нуждата от външна помощ.
ESG политиките и тяхното проследяване биха привлекли млади таланти към одиторската професия
Това се дължи както на факта, че младото поколение много по-лесно припознава и търси зелени политики, така и на динамиката и експертността, които изискват ESG отчетите – нещо, което е основен мотиватор за младите поколения.
Основна тема бяха и бъдещите ангажименти за изразяване на сигурност относно информацията, която ще бъде част от отчета за управление на ръководството на всяко едно предприятие, прилагащо тези изисквания. Панелистите споделиха своите притеснения по отношение и даването на сигурност върху прогнозната информация, която компаниите трябва да докладват.
В ACCA вярваме, че счетоводната професия, с нейното уникално разбиране за бизнеса и нейното етично ядро, ще играе решаваща роля в насочването на техните клиенти и в сътрудничеството с други професии при вземането на правилните етични и устойчиви решения, както и в предоставянето на стратегически поглед за по-добро бъдеще. Много се радвам, че ИДЕС си партнира с нас, за да подсилим това послание, да помогнем за повишаване на осведомеността на професионалистите за това какво ще донесе бъдещето и в крайна сметка да привлечем младото поколение в професията в контекста на повишеното регулиране на устойчивостта на ниво ЕС, което ще предостави възможности за нашата професия“, каза Андреа Станчиу, директор за Южна Европа в АССА.