Всяка година ставаме свидетели на лудостта Черен петък и търсенето на перфектния празничен подарък. За да се отговори на това търсене, стоките трябва да се изпращат през океаните до държави от цял свят. Длъжни сме да се запитаме – на фона на климатичните промени и бедствия, може ли корабоплаването да стимулира преминаването към устойчиво бъдеще? Този въпрос поставя в Euractiv Сиан Приор, директор по политиката на корабоплаването на НПО Seas At Risk.
Пазарният трафик бе увеличен с 46% през седмицата на Черния петък през 2023 г. Скорошен доклад разкри, че глобалните емисии на парникови газове от корабоплаването нарастват, въпреки приемането на стратегията за декарбонизация на Международната морска организация на ООН за 2023 г.
В същото време Службата за изменението на климата Коперник потвърждава, че 2024 г. е на път да бъде най-топлата година в историята и първата, която надвишава 1,5°C. Екстремни метеорологични явления, случващи се по целия свят – от опустошителни наводнения в северна Африка до разрушителни тропически циклони в Съединените щати и бурята Борис, която създаде хаос в цяла Европа – подчертават необходимостта за адаптация.
Търговията се намира в епицентъра на нашето общество. Тя помага за преодоляване на разликата в доходите и изгражда международни вериги за доставки, където страните разчитат една на друга. ЕС и секторът на корабоплаването, който е фактор за световната търговия, трябва да се развият, за да изиграят своята роля за справяне с климатичната криза и изграждането на по-справедливо и по-устойчиво бъдеще.
Ролята на ЕС в справедливия преход
На изслушването през ноември на Апостолос Цицикостас, новия европейски комисар по транспорта и туризма, чухме за предстоящата пристанищна стратегия на ЕС и натиска за различни горива за декарбонизиране на транспорта.
Цицикостас призна критичен парадокс – морските климатични цели трябва да поддържат връзката на Европа със света, като същевременно гарантират устойчивост на климата. Въпреки това емисиите от корабоплаването продължават да нарастват. Доставките за ЕС са отговорни за над 70% от този трафик.
Една смела пристанищна стратегия на ЕС е от съществено значение, както и приемането на силни мерки за енергийна ефективност при преразглеждането на Морския регламент FuelEU през 2027 г. Те трябва да стимулират използването на вятърни двигатели в плавателни съдове, за да намалят въглеродните емисии и да преосмислят развитието на пристанищата като центрове за устойчивост.
Кръговата икономика започва на брега
Крайбрежията са дом на приблизително 28% от световното население. Тъй като бездействието по отношение на климата води до нарастване на морските нива, крайбрежните общности стават все по-уязвими при бурни наводнения и приливни вълни. Пристанищата могат да играят важна роля в смекчаването и адаптирането към климата. Те могат да се превърнат в сърцето на една силна кръгова икономика, включваща намаляване на отпадъците, насърчаване на равенството и показване на света как може да изглежда справедливият преход към устойчиво бъдеще.
Съкращаването на веригите за доставки и увеличаването на регионализацията и локализацията на търговията може да намали продължителността на пътуванията, като същевременно увеличи икономическите възможности за компании и общности, които са по-близо до дома.
ЕС може да намали емисиите си от корабоплаването с няколко решаващи стъпки – трансформиране на морската индустрия чрез внедряване на вятърни двигатели, създаване на силна пристанищна стратегия и преосмисляне на веригите за доставки.
