Повишаващите се нива на въглероден диоксид в околната среда правят храната по-калорична, но по-бедна на хранителни вещества и потенциално по-токсична, установи проучване. Стере тер Хаар, преподавател в университета в Лайден, Холандия, и нейни колеги разработват метод за сравняване на множество изследвания върху реакциите на растенията към повишените нива на CO2. Резултатите са тревожни: добивите на културите нарастват, но хранителната стойност намалява. Докато нивата на цинк в частност спадат, нивата на олово се увеличават.
„Не виждаме прост ефект на разреждане, а цялостна промяна в състава на храната“, казва тя пред Guardian. „Това повдига въпроса дали трябва да коригираме начина, по който се храним и произвеждаме храната си.“
Учените от години изследват ефектите на CO2 върху растенията, но резултатите трудно се сравняват. Новото изследване предлага базово измерване, основано на наблюдението, че газът има линеен ефект върху растежа: ако концентрацията на CO2 се удвои, ефектът върху хранителните вещества също се увеличава. Това позволява анализ на почти 60 000 измервания за 32 хранителни вещества в 43 култури, включително ориз, картофи, домати и пшеница.
„От миналите изследвания имаше много данни, но малко отговори“, казва Тер Хаар. „Те сравняваха растения, отглеждани при еднакви условия, различаващи се само по нивото на CO2. Това дава представа за възможните промени, но размерите на пробите обикновено бяха твърде малки, за да се направят заключения. Сравняването на тези отделни проучвания едно с друго беше трудно, защото, както знаем, базовото ниво на CO2 непрекъснато се увеличава в нашата атмосфера, което означава, че базовото ниво в тези експерименти също се увеличава.“
Тяхното „базово“ измерване е концентрация на газ от 350 ppm (части на милион) – често наричано последното „безопасно“ ниво – сравнено с 550 ppm, която някои учени очакват да бъде достигната до 2065 г. Повечето хранителни вещества реагират отрицателно на повишаването на концентрацията, със среден спад от 3,2%., установява анализът.
Какво е “Скрит глад”?
Очаква се съдържанието на цинк в нахута да спадне с до 37,5%, а основни култури като ориз и пшеница да загубят значителни количества протеини, цинк и желязо. Изследователите предупреждават за „опустошителни последици за здравето“, включително риск от т.нар. „скрит глад“, при който хората приемат достатъчно калории, но недостатъчно хранителни вещества.
Според доклада атмосферният CO2 вече е достигнал 425 ppm ,което е довело до „понижени нива на растително хранене“.
Проучването е част от нарастващ набор от изследвания за влиянието на климатичните промени върху културите – както на открито, така и в контролирани условия. Нидерландия, един от най-големите износители на селскостопанска продукция в света, разполага с над 4100 хектара оранжерии, където културите се отглеждат в среда, обогатена с CO2, за да се увеличи добивът. Това прави страната ключово място за наблюдение на ефектите от повишения въглероден диоксид.
Други експерти приветстват изследването като важна основа за бъдеща работа. Кортни Лайснер, доцент в училището по растителни и екологични науки към Virginia Tech в САЩ, е съавтор на проучване за стратегии за подобряване на културите. Той подчертава, че резултатите са „критични за разбирането как условията на околната среда влияят върху хранителното качество – ключов елемент за бъдещата продоволствена сигурност“.
Но някои учени предупреждават, че картината е по-сложна. Ян Верхаген, изследовател по изменение на климата и устойчиво земеделие в университета Вагенинген, отбелязва, че фактори като торовете също влияят върху хранителния състав на растенията.
„Да, нивата на хранителни вещества в растенията се променят“, казва той. „Но дали това се дължи само на CO2, е по-малко ясно. Хранителните стойности са ключови за продоволствената сигурност и здравето като цяло, затова е логично да насочим повече внимание към тази тема.“
Според него ще са необходими още експерименти, за да се подпомогне проектирането на програми за селекция на култури с определени нива на хранителни вещества при различни екологични стресове, за да се разберат по-добре ефектите от земеделските практики.
Тер Хаар признава, че мета-анализът повдига толкова въпроси, колкото и отговаря. Тя планира да продължи изследванията върху връзката между климатичните промени и хранителните вещества.
„Нашата цел не е да плашим хората“, казва тя. „Първата стъпка към решението е да признаем проблема – и вярваме, че нашето проучване е важна част от този пъзел.“
Изследването е публикувано в списанието Global Change Biology.
