Полярните мечки в залива Хъдсън в Канада рискуват да умрат от глад, тъй като климатичната криза удължава периодите без лед в Арктическо море, въпреки желанието на животните да разширят диетата си, алармира Гардиън. Белите мечки използват леда, който се простира по повърхността на океана в Арктика през по-студените месеци, за да им помогнат да получат достъп до основния си източник на плячка – тлъсти пръстеновидни и брадати тюлени.
През по-топлите месеци, когато морският лед се отдръпне, се очаква те да запазят енергията си и дори да изпаднат в състояние, подобно на хибернация. Но причиненото от човека изменение на климата удължава този период без лед в части от Арктика – която се нагрява между два до четири пъти по-бързо от останалия свят – и принуждава полярните мечки да прекарват все повече време на сушата.
Ново изследване
Ново изследване на 20 полярни мечки в залива Хъдсън предполага, че без морски лед те все още се опитват да намерят храна.
Полярните мечки са креативни, те са изобретателни, те ще търсят в пейзажа начини да се опитат да оцелеят и да намерят хранителни ресурси, за да компенсират енергийните си нужди, ако са мотивирани“, казва Антъни Пагано, изследовател на дивата природа, биолог от Американската геоложка служба и водещият автор на изследването.
Проучването, публикувано в списанието Nature Communications, използва GPS нашийници с видеокамери за проследяване на полярните мечки за периоди от три седмици в продължение на три години в западната част на залива Хъдсън, където периодът без лед се е увеличил с три седмици от 1979 г. до 2015 г., което означава, че през последното десетилетие мечките са били на сушата приблизително 130 дни.
Резултати от проучването
Изследователите установили, че от групата две мечки наистина са си починали и са намалили общия си разход на енергия до нива, подобни на хибернация, но останалите 18 са останали активни. Проучването казва, че тези активни мечки може да са били принудени да продължат да търсят храна, като отделни животни са документирани да ядат различни храни, включително треви, горски плодове, чайка, гризач и труп на тюлен.
Три от мечките са се впуснали в дълги плувания, като една е изминала общо разстояние от 175 км. Други мечките са прекарали време в игра или гризане на рога на карибу, което според изследователите наподобява начина, по който кучетата дъвчат кости.
Но в крайна сметка изследователите установиха, че усилията на мечките да намерят препитание на сушата не им осигуряват достатъчно калории, за да отговарят на нормалната им плячка на морски бозайници.
Деветнадесет от 20-те изследвани полярни мечки са загубили тегло през периода, съответстващо на количеството тегло, което биха загубили по време на период на гладуване, казват още изследователите. Това означава, че колкото по-дълго полярните мечки прекарват на сушата, толкова по-висок е рискът от глад.
В дивата природа има 25 000 полярни мечки
25 000 полярни мечки в света, които остават в дивата природа, са застрашени главно от климатичната криза.
Ограничаването на нагряващите планетата парникови газове и поддържането на глобалното затопляне под целта на Парижката сделка от 1,5C над прединдустриалните нива вероятно ще запази популациите на полярните мечки“, смята Пагано.
Но глобалните температури продължават да се повишават и морският лед продължава да се топи. Джон Уайтман, главен изследовател в Polar Bears International, който не е участвал в проучването, твърди, че изследването е ценно, защото директно измерва енергийния разход на полярните мечки по време на периодите без лед.
Колкото ледът си отива, си отиват и полярните мечки. Няма друго решение освен спиране на загубата на лед. Това е единственото решение“, казва той.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
