Милиарди животни извършват миграционни пътувания по суша, вода и въздух всяка година. Прекосявайки държави и континенти, някои пътуват хиляди километри по света, за да намерят храна и да се размножават.
Но досега не е имало изчерпателни данни за статус на съхранение или популационните тенденции на тези животни.
За първи път вече има убедителни доказателства за опасностите, пред които са изправени. Току-що беше публикуван доклад, фокусиран върху 1189 животински вида, признати за нуждаещи се от международна закрила и включени в списъка съгласно Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS) – договор на ООН за биологичното разнообразие.
Проучването установи, че почти половината видове (44%) показват спад на популацията. Повече от един на всеки пет вида, включени в CMS, са застрашени от изчезване, предава Евронюз.
През последните 30 години 70 от тези мигриращи животни – включително степния орел, египетския лешояд и дивата камила – са станали по-застрашени.
Най-тревожното е, че почти всички изброени видове риби, включително акули и скатове, са изправени пред висок риск от изчезване, тъй като популацията им е намаляла с 90 процента от 70-те години на миналия век.
Кои са най-големите заплахи пред мигриращите видове?
Докладът на ООН подчертава, че двете най-големи заплахи за мигриращите животни са причинени от човешки дейности.
Три от всеки четири животни са били засегнати от загуба на местообитания, деградация и фрагментация. Седем от 10 са застрашени от свръхексплоатация, която включва умишлено отнемане от дивата природа, както и случайно улавяне.
Тези цифри са само за видовете, изброени в договора на ООН, а в доклада се казва, че още 399 мигриращи вида са или застрашени, или почти застрашени от изчезване.
Днешният доклад ясно ни показва, че неустойчивите човешки дейности застрашават бъдещето на мигриращите видове – същества, които не само действат като индикатори за промяна на околната среда, но играят съществена роля в поддържането на функцията и устойчивостта на сложните екосистеми на нашата планета. Глобалната общност има възможност да превърне тази най-нова наука за натиска, пред който са изправени мигриращите видове, в конкретни действия за опазване. Като се има предвид несигурното положение на много от тези животни, не можем да си позволим да отлагаме и трябва да работим заедно, за да превърнем препоръките в реалност“, казва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда.
Възможна мисия
Въпреки че ситуацията е обезпокоителна, авторите на доклада казват, че възстановяването на популацията и целия вид е възможно.
Те посочват като добър пример координираните местни усилия за опазване на природата в Кипър, които са довели до намаляване на незаконните мрежи за птици с 91 процента. Или изключително успешната интегрирана консервационна и реставрационна работа в Казахстан, която върна антилопата Сайга от ръба на изчезването.
Мигриращите видове разчитат на различни специфични местообитания в различни периоди от своя жизнен цикъл. Те редовно пътуват, понякога хиляди километри, за да стигнат до тези места. Когато видовете пресичат националните граници, тяхното оцеляване зависи от усилията на всички страни, в които се срещат. Този забележителен доклад ще помогне да се подкрепят така необходимите политически действия, за да се гарантира, че мигриращите видове продължават да съществуват в цял свят“, обяснява Ейми Френкел, изпълнителен секретар на CMS.
Малко над половината от ключовите зони на биоразнообразие, определени като важни за мигриращите видове, нямат защитен статут и неустойчивите нива на натиск от човешката дейност заплашват 58 процента от тези места, посочва още докладът.
Според авторите му един от ключовите приоритети е картографирането и предприемането на стъпки за защита на жизненоважните места, които служат като места за размножаване, хранене и спиране на мигриращи видове.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
