Половината от най-големите градове на планетата ще бъдат изложени на риск от една или повече климатични опасности до 2050 г., според последния доклад на London Stock Exchange Group (LSEG), предава Евронюз. Наводненията, горещите вълни, циклоните и недостигът на вода все повече ще удрят тези гъсто населени центрове, освен ако емисиите на парникови газове не бъдат поставени под контрол.
Докладът на LSEG „Net Zero Atlas“ определя към какво ниво на намаляване на емисиите трябва да се стремят държавите, за да избегнат подобни климатични катастрофи, преди следващия кръг от национално определени вноски (NDC), който трябва да се очакват в началото на следващата година.
„Градовете в нашето проучване – центрове на световната икономика, които допринасят с почти 20% от световния БВП и са дом на 440 милиона души – са особено изложени на риск от климата. Въздействията вече започват да се материализират само при 1,3C затопляне“, казва глобалният ръководител на изследванията за устойчиви инвестиции на LSEG Яако Коороши.
Тези въздействия върху климата бяха усетени в шокиращ мащаб в испанския град Валенсия тази седмица, където във вторник за осем часа падна количество дъжд за една година, причинявайки смъртоносни наводнения, отнели повече от 200 живота.
Големите европейски градове ще бъдат изправени пред нарастващи климатични опасности
LSEG прогнозира, че глобалното затопляяне ще достигне 2,6°C при сегашните политики. Програмата на ООН за околната среда го определя от 2,6°C до 2,8°C до края на века, ако настоящите ангажименти бъдат изпълнени. При този сценарий с високи емисии делът на 49-те най-големи града в света с високорискова експозиция ще се увеличи от по-малко от един на всеки пет (18%) до почти един на всеки два (47%).
Големите градове в Близкия изток и Югоизточна Азия ще понесат тежестта на тази криза, според доклада на LSEG. Шест града в тези региони – Сингапур, Сурабая, Дубай, Рияд, Джеда и Джакарта – се очаква да изпитат повече от 50 дни на екстремни горещини годишно до 2050 г.
В ЕС анализаторите подчертават все по-несигурната позиция на Амстердам и Мадрид. Ниско разположената нидерландска столица е изправена пред висок риск от покачване на морското равнище и наводнения, който може да се увеличи с 60%, въпреки защитите на града.
В Мадрид дните с гореща вълна може да скочат със 135% до „среднорисков” брой от 41 дни до 2050 г. Освен това се предвижда дефицитът на вода в испанската столица да нарасне с 65%, като ситуацията ще стане високорискова към 2050 г.
Що се отнася до намаляването на емисиите, ЕС не прави достатъчно, за да защити своите градове. LSEG изчислява, че блокът ще надхвърли своя бюджет за емисии още до 2035 г. Капитализирането на потенциала на вятърната енергия на Европа се определя като силен начин за подобряване на нейните енергийни перспективи.
Междувременно Лондон и Манчестър са в центъра на вниманието във Великобритания. Понастоящем столицата се счита за нискорискова за големи физически опасности, но се очаква да претърпи 22% увеличение на водния стрес до средата на века. Очаква се екстремните горещини в Лондон да се увеличат повече от двойно от 11 на 25 дни всяка година.
Оставайки като цяло с нисък риск, Манчестър въпреки това ще изпита изменение на климата с 93% увеличение на горещите вълни и 45% увеличение на водния стрес.
Как големите градове могат да увеличат своята устойчивост?
„С наближаването на COP29 страните от Г-20 трябва спешно да намалят емисиите, за да предотвратят бързата ескалация на климатичните опасности. Следващата вълна от национални ангажименти за климата ще бъде от решаващо значение. Независимо от това, дори ако най-лошите въздействия от изменението на климата могат да бъдат предотвратени, ще са необходими значителни инвестиции за адаптиране на градовете към нови климатични крайности“, казва Коороши.
LSEG очерта набор от стратегии за адаптиране, които градовете могат да внедрят, от животоспасяващи системи за ранно предупреждение и укрепления до решения, базирани на природата.
Например, структури като морски стени, бариери срещу наводнения и дренажни системи могат да смекчат вълните на бурите, позволявайки на градове като Амстердам да процъфтяват векове наред въпреки изключителния риск от наводнения.
По подобен начин градовете все повече осъзнават стойността на зелената инфраструктура – зелените паркове, зелените коридори и влажните зони, тъй като тя помага за управлението на наводненията и намалява ефекта на градския топлинен остров.
