Намаляването на замърсяването на въздуха може неволно да увеличи естествените емисии на метан от влажните зони, показва ново проучване, цитирано от Евронюз. Изследователите казват, че спадът в глобалните серни емисии в резултат на политиките за чист въздух, съчетан с нарастващите нива на въглероден диоксид в атмосферата, увеличава емисиите от райони като торфища и блата. В резултат на това проучването установи, че естествените влажни зони могат да отделят допълнителни 20 до 34 милиона тона метан годишно.
„Добронамерените политики, насочени към намаляване на сярата в атмосферата, изглежда имат нежелана последица от увеличаване на производството на метан във влажните зони. Това, съчетано с увеличения CO2, означава, че имаме двоен ударен ефект, който повишава емисиите много по-високо“, казва водещият автор на изследването професор Винсент Гаучи от университета в Бирмингам.
Как намаляването на серните емисии увеличава метана от влажните зони?
Влажните зони съставляват около 6% от повърхността на планетата и са най-големият естествен източник на метан. Предишни изследвания показват, че емисиите на метан от тези почви са се увеличили по-бързо през този век дори от най-песимистичните климатични прогнози.
Смята се, че метанът е отговорен за около 30% от цялото причинено от човека глобално затопляне след индустриалната революция. Повечето емисии на този мощен парников газ идват от човешки дейности като производството на изкопаеми горива, депата за отпадъци и селското стопанство.
Но изследванията показват, че политиките за почистване на нашия въздух – жизненоважни за намаляване на дългосрочните ефекти върху здравето и климата от замърсяването – може също да увеличат естествените емисии. Особено сярата има много специфичен ефект.
„Сярата осигурява условията за един набор от бактерии да измести друг набор от микроби, които произвеждат метан, когато се конкурират за ограничената храна, налична във влажните зони. Сега, след като политиките за чист въздух са въведени, неблагоприятната последица от намаляването на отлагането на сяра, което има важни и добре дошли ефекти за световните екосистеми, е, че ще трябва да работим много повече, отколкото смятахме, за да останем в безопасните климатични граници, определени в Парижкото споразумение“, казва професор Гаучи.
Той посочва още, че условията на замърсяване със сяра от киселинни дъждове през миналия век са били достатъчни, за да намалят емисиите на метан от влажните зони с до 8%.
Сложността на глобалната климатична система
Проучването е последното, което предполага, че намаляването на атмосферната сяра може да доведе до глобално затопляне с по-бърза от очакваното скорост. Регламентите за борба със замърсяването за корабоплаването бяха въведени през 2020 г., насочени към намаляване на серния диоксид и фините частици, които са вредни за човешкото здраве. Това намаляване на атмосферното замърсяване над океана е замесено в един вид непреднамерен геоинженерен ефект, който доведе до по-голямо затопляне от очакваното.
Неотдавнашен анализ на известния учен по климата професор Джеймс Хансен и негови колеги стигна до заключението, че въздействието на скорошните намаления на замърсяването от корабоплаването, блокиращо слънцето, е по-голямо от предвижданото. Същото се отнася и за чувствителността на климата към увеличаване на използването на изкопаеми горива.
Водещият автор на доклада Лу Шен от Пекинския университет казва, че изследването на влажните зони също така показва сложността на глобалната климатична система. Той подчертава защо разбирането на тези взаимоотношения е жизненоважно за учените и политиците.
„Представянето на тези сложни биогеохимични взаимодействия преди това не е било добре интегрирано в оценките на бъдещите емисии на метан. Ние показваме, че е важно да се вземат предвид тези обратни връзки, за да се получи истинско разбиране за вероятното бъдеще на този важен парников газ“, казва той.
Професор Гаучи добавя, че въпреки извършената отлична работа при разработването на много аспекти на изменението на климата, все още има определени биогеохимични ефекти, които не са правилно количествено определени.
Включването на тези известни взаимодействия е от жизненоважно значение, тъй като неочакваните ефекти могат да подсилят дадени климатични процеси, като увеличаването на емисиите.
Как можем да смекчим въздействието на нарастващите емисии от влажните зони?
Връщането към времето, когато атмосферата е била още по-силно замърсена от гориво и прахови частици, очевидно не е отговорът. И така, какво можем да се направи, за да се противодейства на нарастващите естествени емисии? Професор Гаучи казва, че първата реакция на хората обикновено е да попитат какво можем да се промени във влажните зони, за да не отделят повече метан.
„Това е нещото, което не трябва да правим в никакъв случай. Влажните зони са предимно естествени екосистеми и по същество правят това, което винаги са правили. Те просто реагират естествено, както другите екосистеми биха реагирали на промените в атмосферния състав“, казва той.
Тъй като две трети от метана, изхвърлен в атмосферата, идва от човешки източници, отговорът се крие в това каква част от глобалния бюджет на метан заемат нашите собствени емисии.
На COP26 в Глазгоу през 2021 г. повече от 150 нации се присъединиха към Глобалния ангажимент за метана. Той има за цел да намали емисиите на метан, причинени от човека, с 30% до 2030 г. спрямо базовото ниво от 2020 г.
Допустимото ниво за емисии на метан от естествени влажни зони е от 8% до 15%. Според професор Гаучи е необходимо да се постигне намаляване на тези емисии чрез създаване на аналогична политика.
„Инфраструктурата за този вид политическа рамка е налице. Просто трябва да се подобри”, смята той.
Съществуват и решения за отстраняване на метан от атмосферата – и не всички те са чрез сложна технология. Преди се смяташе, че почвата е единственият наземен уловител на метан. Но друго проучване, публикувано миналия юли, ръководено от изследователи от университета в Бристол, установи, че кората на дърветата играе жизненоважна роля.
„Ако се засадят повече дървета, ще се увеличи отстраняването на метан от атмосферата. Това всъщност е печелившо за биоразнообразието и за климата“, обяснява професор Гаучи.
