Осезаемият скок в цената на шоколада се дължи на причиненото от човека изменение на климата, създавайки явление, което експертите наричат „инфлация на великденските яйца“, предава Евронюз. Нов анализ на Звеното за енергийно и климатично разузнаване (ECIU) установи, че средната цена на популярните великденски шоколадови изделия във Великобритания се е повишила с две трети само за три години, като цената на някои се е увеличила повече от два пъти.
Данните, които проследяват средната цена преди промоцията на големите марки в британските супермаркети между януари и март, установяват, че великденските яйца Galaxy са претърпели най-рязко увеличение на цените, като са се повишили със 105% за 100 грама от 2023 г. насам.
Яйцата Cadbury Creme също са станали с 81% по-скъпи, докато 200-грамово Lindt Gold Bunny сега е със 77% по-скъпо, струвайки 8,42 паунда (около 9,72 евро).
През 2025 г. цените на шоколада са се повишили с 18% в целия ЕС, което е най-голямото увеличение сред всички хранителни продукти. Като цяло потребителските цени в ЕС също са се повишили с 2,5%, въз основа на средногодишния темп на промяна.
Как изменението на климата се отразява на шоколадовата индустрия?
Експертите обвиняват за „великденската инфлация“ покачващата се цена на какаото, която е тласната нагоре от глобалното затопляне. По-голямата част от какаото (около 60%) идва от Западна Африка и се произвежда във влажни страни като Кот д’Ивоар и Гана, където топлите температури и обилните валежи се редуват с кратки сухи сезони.
Покачващите се температури обаче подхранват тежестта и честотата на екстремните метеорологични явления, което води до спад на производството на какао с до 40% през последните три години.
През 2023 г. екстремните валежи в Западна Африка предизвикаха огнище на болестта „черните шушулки“, която причини гниене на много какаови растения. Това беше последвано от контрастна суша в началото на 2024 г., влошена от изменението на климата, явлението Ел Ниньо и екстремна гореща вълна, която повлия на сеитбата, отглеждането и прибирането на реколтата от какаови култури.
Някои експерти предупреждават, че светът може да се окаже без какао до 2050 г., ако задържащите топлината газове продължат да загряват планетата. Незаконният добив на злато, стареещите дървета и дори контрабандистите на какао също оказват влияние върху покачващите се цени.
Пряко следствие от глобалното затопляне
Крис Джакарини, анализатор по храните и земеделието в ECIU, предупреждава, че скокът в цените е ясно напомняне, че климатичната криза вече не е далечен проблем, а настояща реалност.
„Екстремното време, което опустоши реколтата от какао в Западна Африка и доведе до рязко покачване на цените, е пряко следствие от затоплянето на нашата планета. Докато цените на стоковото какао може да се понижават и вниманието на хората се е насочило към конфликта в Иран и региона на Персийския залив, бездействието по отношение на изменението на климата е добавило стотици евро към сметките за пазаруване през последните години – като шоколадът е само една от многото засегнати храни“, казва той.
Джакарини твърди, че тази инфлация на шоколадовите яйцата е предупреждение за събития, които предстоят, ако светът не успее да намали емисиите до нетна нула и да осигури веригите си за доставки.
Европа ли е виновна за покачващите се цени на шоколада?
Учените вече са започнали да експериментират с рожков, устойчиво на климата растение, отглеждано в Средиземноморието, което може да вирее в горещ, сух климат с много малко изисквания за вода.
Това обаче не помага много за справяне с корена на проблема – развиващите се страни продължават да понасят основната тежест на изменението на климата.
На срещата на върха на ООН за климата COP29 през 2024 г. почти 200 държави се съгласиха да утроят финансирането за развиващите се страни до 300 милиарда долара годишно до 2035 г.
Година по-късно, на COP30, развиващите се страни призоваха за повече подкрепа за адаптиране към изменението на климата, като подчертаха как инфраструктура, като например защитни съоръжения от наводнения и устойчиви на суша водни системи, може да промени живота.
Държавите обаче се съгласиха само да утроят финансирането за адаптация поне до 2035 г., като по този начин потвърдиха предишни ангажименти, без да се споразумеят за по-нататъшен напредък.
В същото време Германия обяви, че съкращава бюджета си за подпомагане на развиващите се страни да намалят емисиите си на парникови газове от 6 милиарда евро на 4,58 милиарда евро.
През 2025 г. няколко ключови западноевропейски държави, включително Швейцария, Франция и Нидерландия, разкриха, че също така значително съкращават бюджетите си за помощ, за да се съсредоточат върху собствените си нужди, като например увеличаване на разходите за отбрана.










