Нов доклад предупреждава, че водещите страни производителки на изкопаеми горива напредват с обширни планове за нефт, газ и въглища, които подкопават глобалните ангажименти за климата.
Парижкото споразумение за климата се стреми да ограничи покачването на глобалната температура под 2°C, за предпочитане до 1,5°C. За да постигнат това, страните трябва бързо да намалят инвестициите във въглища, нефт и газ.
Според проучването обаче някои от най-големите страни производителки на изкопаеми горива планират дори по-голямо производство от преди, което излага на риск тези климатични амбиции.
Като цяло правителствата планират да произвеждат близо 120% повече изкопаеми горива до 2030 г. от нивата, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
Какво показват числата?
Докладът, изготвен от Стокхолмския институт по околна среда (SEI), Climate Analytics и Международния институт за устойчиво развитие (IISD), оценява планираното и прогнозирано производство на въглища, нефт и газ от правителствата. В него се сравняват тези планове с нивата на глобално производство, необходими за спазване на температурната цел на Парижкото споразумение.
Експертите са анализирали 20 основни страни производителки на изкопаеми горива: Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Колумбия, Германия, Индия, Индонезия, Казахстан, Кувейт, Мексико, Нигерия, Норвегия, Катар, Руската федерация, Саудитска Арабия, Южна Африка, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство и Съединените щати. Тези страни са общо отговорни за 80% от световното производство на изкопаеми горива.
Тази „разлика в производството“ беше оценена за последно през 2023 г. По това време разликата в производството на изкопаеми горива беше със 110% над траекторията на затопляне от 1,5 градуса по Целзий и с 69% повече от траекторията на затопляне от 2°C.
Оттогава разликата се е увеличила. Сега държавите планират да разширят производството на въглища и газ дори повече, отколкото преди две години. Планираното производство на въглища за 2030 г. е със 7% по-високо от първоначално прогнозираното, а планираното производство на газ е с 5% по-високо.
Докладът за 2025 г. показва също, че когато се гледа към 2050 г., прогнозираното общо производство на изкопаеми горива е 4,5 пъти по-високо от необходимото за ограничаване на затоплянето до 1,5°C и 2,5 пъти по-високо от необходимото за ограничение от 2°C.
„Докато много страни са се ангажирали с преход към чиста енергия, други изглежда са заседнали, използвайки сценарий, зависим от изкопаеми горива, планирайки дори по-голямо производство, отколкото преди две години“, посочва Дерик Брокхоф, координиращ водещ автор на Доклада за производствената разлика и директор на програмата за климатична политика в Американския център на SEI.
Какво правят конкретните страни?
Според доклада всичките 20 страни все още предоставят както значителна финансова, така и политическа подкрепа за общото производство на изкопаеми горива. Повече от половината страни планират значително да увеличат производството на газ. И докато страни като Австралия, Колумбия, Индонезия и Казахстан разглеждат газа като „преходно гориво“, те нямат изрични планове за реално осъществяване на този преход.
Шест държави са си поставили цели, които са в по-голяма степен съгласувани с националните и глобалните цели за нулеви нетни емисии. В ЕС Германия планира бързо премахване на производството на въглища. Китай внедрява технологии за възобновяема енергия с „безпрецедентна скорост“, като вече е постигнал целта си за 2030 г. за слънчев и вятърен капацитет. Колумбия и Бразилия също са приели програми за енергиен преход.
Но приемането и прилагането трябва да бъдат по-широко разпространени.
„Правителствата трябва да се ангажират с разширяване на възобновяемите енергийни източници, постепенно премахване на изкопаемите горива, управление на енергийните нужди и прилагане на енергийни преходи, ориентирани към общността, за да се съобразят със задълженията по Парижкото споразумение. Без тези ангажименти, по-нататъшното забавяне на действията ще доведе до допълнителни емисии и ще влоши климатичните въздействия върху най-уязвимите групи от населението в света“, казва Емили Гош, координиращ водещ автор и директор на програмата за справедлив преход в SEI US.
