Ние, хората на съвремието, станахме истински експерти в създаването на закони и правила. Безспорно това е необходимо условие, за да може обществото да функционира, да се развива и да предава мъдрост и знание на следващите поколения, но това изобилие от норми и информация понякога поражда противоречия и става повод за спорове.
Но съществуват и други, неизменни закони, които не създаваме, а откриваме: законите на природата. Те не зависят от гледна точка или интерпретация – законите на физиката, химията и биологията. Изучаваме ги, за да впишем човешките си стремежи в естествения ред на света и за да гарантираме, че животът ни продължава пълноценно. Доказателствата, че пренебрегваме тези закони, вече са очевидни.
Преди около две седмици CNN Climate публикува доклад, според който планетата е навлязла в „нова реалност“, след като е достигнала първата си климатична повратна точка – масовата гибел на кораловите рифове. Това е първият потвърден случай на необратима промяна в природна система, причинена от комбинацията между повишаващи се температури и нарастваща киселинност на океаните. Коралите – дом на една четвърт от всички морски видове, загиват, защото океаните поглъщат все повече въглероден диоксид, а топлинният стрес разрушава техните деликатни екосистеми.
Науката показва ясно, че когато пренебрегнем законите на природата, последиците се проявяват не в далечното бъдеще, а тук и сега – в нашите океани и общности. Именно върху това разбиране стъпва концепцията за Планетарните граници – научен модел, който показва докъде можем да натоварваме системите на Земята, без да преминем прага на необратими промени.
Деветте планетарни граници са климатична система, океанска система, стратосферен озонов слой, биоразнообразие, използването на прясна вода, земни системи, азот и фосфор, нови вещества и аерозолно замърсяване. Те обхващат основните процеси, които поддържат стабилността и устойчивостта на Земята. Когато ги прекрачим, нараства рискът от необратими промени в климатичните, екологичните и биосферните системи – промени, които могат да застрашат човешкото благополучие и самото бъдеще на цивилизацията.
Земята като жив организъм: взаимовръзки и отговорност
Планетата функционира като жив организъм – диша чрез горите и океаните, циркулира вода и енергия и поддържа баланс. Когато една система – климатът, водата или биоразнообразието, бъде нарушена, настъпва верижна реакция, подобна на заболяване в човешкото тяло: в началото организмът компенсира, но след определен праг губи своята физическа устойчивост и издръжливост. Планетата ни има свои пределни граници на устойчивост. Когато една бъде надхвърлена, това задейства ефекта на доминото: затоплянето води до суши, сушите – до изчезване на гори, а това ускорява климатичните промени. Здравето на всяка система зависи от здравето на останалите.
Тук се разкрива и етичното измерение на концепцията. Ако Земята е жив организъм, нашата отговорност е да се грижим за нейното здраве така, както за собственото си. Проф. Йохан Рокстрьом говори за „правото да се родиш на жизнеспособна планета“ – основно човешко право, което свързва благосъстоянието на хората със здравето на планетата.
Да се родиш на планета, способна да поддържа живота, означава да наследиш здрав климат, чиста вода, плодородна земя и богато биоразнообразие – системи, които позволяват на човечеството да съществува и да се развива. Ето защо нарушаването на тези системи е не само екологичен, но и етичен проблем, защото отнема на бъдещите поколения възможността да живеят в стабилна и обитаема среда. Същата идея стои и зад целите на ООН за устойчиво развитие (2015): баланс между икономическия напредък, социалното благосъстояние и опазването на природата. Без здрава планета няма стабилна икономика, нито справедливи общества.
Защо е важно да останем в безопасните граници?
Да останем в безопасните граници на планетата означава да запазим равновесието, от което зависи животът. Както човешкото тяло се нуждае от стабилна температура и чиста среда, за да бъде здраво, така и Земята „диша“ чрез горите и океаните, циркулира енергия и вода и регулира собствената си температура. Когато този баланс се наруши, се появяват „симптоми на болест“ – натрупване на парникови газове, унищожаване на горите, изчерпване на водните ресурси. В началото природата компенсира, но след определен праг настъпват процеси, които може и да не успеем да обърнем.
Когато планетарните граници бъдат пресечени, природните системи губят способността си да се саморегулират. Това води до явления, които вече наблюдаваме с тревога – топене на ледниците, масова гибел на кораловите рифове, загуба на видове, повишаване на морското равнище, промяна на океанските течения и екстремни климатични явления.
Повишаването на глобалната температура е не просто статистика, а симптом на стрес в планетарната система. Както при човека разликата между 39 и 42 градуса е въпрос на живот и смърт, така и между 1.5°C и 3°C увеличение на глобалната температура стои пропаст между сигнал за действие и реална заплаха за живота на цели екосистеми и общности. Тази аналогия категорично показва как нашата планетата не е просто сцена на живота, а жива система, чието здраве определя нашето съществуване.
Какво можем да направим?
“Ако не успеем да намалим емисиите и да възстановим равновесието в природните системи, ще изгубим способността да предотвратим необратими процеси и само ние ще сме отговорни за това.”, казва проф. Йохан Рокстрьом, който често говори в своите изследвания за нещо, което нарича „планетарна спешност“.
Човечеството е навлязло във фаза, в която рисковете за стабилността на планетата са едновременно твърде високи, а времето за реакция – критично кратко. Тази „планетарна спешност“ не е само научно понятие, а и етичен тест за човечеството. Тя поставя въпроса не просто какво ще стане, ако не действаме, а кои искаме да бъдем, когато реагираме на най-голямото предизвикателство на нашето време. Само чрез колективни усилия на държави, бизнес и граждани можем да превърнем спешността в мобилизираща цел.
Предизвикателствата, пред които сме изправени, изглеждат огромни, но науката ясно показва, че все още имаме време, стига да действаме разумно и заедно. Да опазим планетарните граници, не е задача само за учени или правителства – това е обща отговорност, в която всеки човек, бизнес и институция има своя роля.
Всеки от нас може да допринесе за устойчивостта на планетата чрез ежедневните си избори – какво правим, какво избягваме и най-вече чрез осъзнаването, че истинското щастие не се крие в лъскавата опаковка на потреблението. Но опазването на планетата е нещо повече от личен избор. То е глобален проект, защото климатът, океаните и биосферата не признават национални граници.
Така през 1987 г. светът прие Монреалския протокол – международно споразумение за ограничаване на веществата, които разрушават озоновия слой. Тогава изглеждаше почти невъзможно този процес да бъде спрян, но общите усилия на държавите, бизнеса и учените доведоха до обрат. Днес озоновият слой се възстановява – убедително доказателство, че когато човечеството действа с научна яснота и обща воля, възстановяването е възможно.
Както казва проф. Йохан Рокстрьом, десетилетия наред разговорът за устойчивостта беше свързан с проблеми, ограничения и жертви, с усещането, че за да опазим планетата, трябва непрекъснато да се отказваме от нещо.
Днес обаче науката показва съвсем различна перспектива:
„Когато погледнем света през очилата на устойчивостта, когато използваме знанието за планетарните граници като рамка за действие, пред нас не стои сценарий на лишения, а нов разказ за напредък, изпълнен с иновации, технологии и решения, които правят бъдещето по-умно, по-справедливо и по-жизнено“.
Научни източници:
Rockström, J. et al. (2009). A Safe Operating Space for Humanity, Nature, 461: 472–475
Stockholm Resilience Centre – www.stockholmresilience.org.
Аудио-видео ресурси:
Подкастът The Great Simplification, епизод 134 с проф. Йохан Рокстрьом:
„Planetary Boundaries: Exceeding Earth’s Safe Limits“ (26 юни 2024 г.), достъпен на: https://www.thegreatsimplification.com/episode/134-johan-rockstrom
TED Talk на Johan Rockström – Let the planet breathe
Документалният филм Breaking Boundaries: The Science of Our Planet (Netflix, 2021).
Книги: The Human Planet – Johan Rockström & Owen Gaffney
Earth for All: A Survival Guide for Humanity (Club of Rome, 2022).
