Производството на храни оказва голямо влияние върху климата. А някои храни могат да имат по-голямо въздействие от други. Ново проучване, публикувано в „Екологична икономика“, разглежда как въвеждането на данък върху храни, които оказват по-голямо влияние върху околната среда, би могло да помогне за ограничаване на въздействието им върху климата.
Влияние на храната върху здравето и климата
Не всички храни влияят еднакво върху околната среда. В ЕС селското стопанство е отговорно за около 11% от общите емисии на парникови газове. Месната и млечната промишленост са основни фактори. Неотдавнашен доклад, публикуван от Комисията EAT-Lancet, установи, че в световен мащаб 15 милиона смъртни случая биха могли да бъдат избегнати всяка година, ако хората преминат към предимно растителна диета. Подобна промяна би могла също да намали емисиите от селското стопанство с 15%. Това ново проучване се основава на техните открития, разглеждайки ефектите от налагането на такси върху определени храни, които имат голямо въздействие върху климата.
„Днешните диети ни разболяват и оказват негативно влияние върху климата. Ако искаме да направим нещо по въпроса колективно, данъците и субсидиите са добър път напред“, казва съавторът на изследването Йорген Ларсон, изследовател в Технологичния университет Чалмърс.
Казусът „Швеция“
Неотдавнашното проучване разглежда специално Швеция, където отрицателното въздействие върху климата от консумацията на храни е приблизително два пъти по-голямо от преките емисии от целия автомобилен трафик.
Изследователите са разгледали потенциалните ефекти от това, което те наричат „промяна на данъка върху храните“ – при която ДДС се премахва от здравословните храни, за да се насърчи покупката, а данъците се добавят за храни, които са по-интензивни в климата. Изследването е фокусирано върху четири хранителни групи: плодове, зеленчуци и бобови растения; пълнозърнести продукти; говеждо, агнешко, свинско и преработено месо; и подсладени със захар напитки.
Вече е доказано, че промените в цените влияят на потребителското поведение в Швеция. През 90-те години на миналия век потреблението на говеждо месо се е увеличило с 50%, тъй като цената му е спаднала почти наполовина.
Намалено потребление и въздействие върху климата
В настоящото проучване най-голямата разлика би била в цените на говеждото и агнешкото месо. Промените в данъците биха довели до увеличение с 25%, или почти 3 евро на килограм. Изследователите казват, че това би могло да намали потреблението на месо в страната с 19%.
Те също така смятат, че промяната в данъка върху храните би имала ползи както за околната среда, така и за човешкото здраве. Подобна реформа би могла да намали климатичния отпечатък на консумацията на храна на шведите с еквивалента на около 700 000 тона въглероден диоксид годишно. Това е същото като 8% намаление на емисиите от леки автомобили или почти един на всеки десет автомобила да изчезне от шведските пътища.
Авторите виждат тази промяна в данъка върху храните като идеален път напред, особено защото е неутрална по отношение на разходите. Повишаването на цените на някои храни и поевтиняването на други може да помогне за общественото приемане.
„Не всеки трябва да става вегетарианец заради климата, но с по-умерена консумация може да се спечели много“, посочва Ларсон.
