Глобалните температури продължават да се покачват, а европейските градове изпитват екстремни горещини за много по-дълго време от традиционните летни месеци. Някои градове на континента вече са принудени да се справят с високи температури до пет месеца в годината, се казва в ново проучване на Climate Resilience for All.
Анализът, воден от метеорологичния екип на неправителствената организация, е изследвал температурните данни от 2019 до 2023 г. в 85 града по целия свят. Той се фокусира върху първия и последния ден, в който всеки град е достигнал 32°C, праг за екстремни горещини, който представлява сериозни рискове за здравето и околната среда.
Учените са установили, че така наречените „топлинни сезони“ вече не се ограничават до признатите летни месеци и сега са много по-дълги по продължителност. Екипът, воден от климатолога д-р Лари Калкщайн, казва, че средно топлинните сезони продължават 214 дни в градовете, които са изследвали. Изключително горещи дни са се наблюдавали по всяко време на годината в 20 от 85-те града.
Къде в Европа топлинният сезон трае най-дълго?
В Европа топлинните сезони сега се простират далеч отвъд това, което някога се е смятало за лято. Проучването посочва, че Атина в Гърция сега е изправена пред един от най-дългите топлинни сезони на континента, с високи температури, продължаващи около 145 дни – от средата на май до началото на октомври.
Тирана, столицата на Албания, е на второ място в списъка на Climate Resilience for All със 143 дни екстремни горещини. В Португалия, топлинният сезон в Лисабон продължава около 136 дни, от края на пролетта до началото на есента. Мадрид в Испания преживява топлинен сезон от 119 дни, обхващащ от края на май до средата на септември.
Властите в Париж се подготвят за затопляне с 4°C, но френската столица вече е свидетел на близо три месеца екстремни горещини, с температури над 32°C от средата на юни до средата на септември. Мюнхен и Варшава имат по-кратки, но все пак значителни топлинни сезони, продължаващи около месец или два.
Защо по-дългите топлинни сезони са проблем?
Предишни изследвания установиха, че причинените от човека климатични промени са добавили средно 30 дни екстремни горещини за около половината от населението на света миналата година. Това са четири милиарда души, изложени на продължителни, опасни температури. Проучване на World Weather Attribution, Climate Central и Климатичния център на Червения кръст разглежда периода между май 2024 г. и май 2025 г. То установява, че изменението на климата е поне удвоило броя на дните, класифицирани като „екстремни горещини“ в 195 от 247-те анализирани държави и територии, в сравнение с предишната средна стойност.
Европа е един от регионите, които вече страдат от най-видимите и смъртоносни последици от глобалното затопляне. Продължителните периоди на горещини подчертават как се променя климатът на континента и какви са здравните и инфраструктурни проблеми, свързани с тази промяна. По-дългите топлинни сезони означават повишен риск от заболявания, свързани с топлината, което води до повишено натоварване на здравните системи и предизвикателства за уязвимите групи от населението. Това е особено проблематично за възрастните хора и тези с предшестващи заболявания.
„Този анализ ясно показва – вече не можем да третираме топлината просто като нормална част от лятото. Летният сезон, който много от нас някога познаваха, вече е в миналото“, казва Кати Бауман Маклауд, главен изпълнителен директор на Climate Resilience for All.
Защо градовете са толкова горещи?
Проучването посочва ефекта на градския топлинен остров, при който градовете стават по-горещи от околните селски райони поради гъстата инфраструктура и ограничените зелени площи, като ключов фактор, влошаващ топлинния стрес в градските центрове на Европа.
„Градовете, които никога не са били проектирани за топлина, сега са изправени пред нови топлинни шокове и стресове“, обяснява Бауман Маклауд.
С топлинните сезони, които се простират далеч извън признатите летни месеци, правителствата и градските плановици са изправени пред неотложно предизвикателство – как да бъдат защитени хората от все по-чести и продължителни топлинни вълни? Смекчаването на въздействието на тази продължителна топлинна заплаха изисква стратегии като увеличаване на градската зеленина, подобряване на дизайна на сградите, определяне на хладни зони за убежище и разработване на системи за предупреждение. Но въпреки нарастващата заплаха, мерките за планиране и реагиране на правителствата срещу горещините, според Бауман Маклауд, или липсват, или са крайно неадекватни за мащаба на кризата.
„Наложително е да повишим осведомеността и разбирането за екстремните горещини, така че правителствата, бизнесът и работодателите да управляват рисковете и въздействията си с неотложността, която тези условия изискват“, посочва тя.
