Българската и Шведската мрежа на Глобалния договор на ООН, съвместно с Connect Nordics, проведоха уебинар на тема “Устойчивостта: Печелившата стратегия”. Събитието бе насочено към това как се развиват усилията по устойчивост в бизнеса, кои са основните двигатели и ключовите въпроси. Шведската и българската перспектива за устойчивост бяха споделени въз основа на практическия опит на водещи компании като Volvo Group и Telelink Business Services.
Перспективи за устойчивост в Швеция и България
Двете локални мрежи на Глобалния договор на ООН представиха преглед на бизнес възможностите за повишаване на устойчивостта като конкурентно предимство.
ШВЕЦИЯ
Шведската бизнес перспектива за устойчивост бе изложена от Виде Рихер, ръководител на отдела за стратегически ангажименти и партньорства на Шведската мрежа на Глобалния договор на ООН.
„Мрежата ни обхваща над 580 компании от над 30 сектора. 51% от тях са големи компании, а 44% са малки и средни предприятия. Тази пролет проведохме проучване съвместно с Ipsos, за да разберем какви виждания има шведският бизнес за устойчивостта. Изследването не бе ограничено единствено до компании от мрежата – в него взеха участие 828 компании“, заяви Рихер.
Резултатите от проучването са очертали няколко тенденции. Като цяло шведският бизнес залага на устойчивостта заради:
- своите цели, визия и ценности;
- нуждата да се съобрази с регулации;
- стремеж за конкурентоспособност;
- очакванията на своите клиенти.
Друг аспект на изследването показва, че в Швеция 82% от компаниите обръщат внимание на екологичните проблеми (44% силно и 38% много силно), 75% са ангажирани с трудовите права на служителите (36% силно и 39% много силно). Тъй като са изключително застъпени в шведското законодателство, на човешките права и антикорупционните политики се обърща по-малко внимание – съответно 29% силно и 20% много силно за първото и 31% силно и 31% много силно за второто.
Компаниите са отговорили и на въпроса: „Каква ще бъде движещата сила за бизнеса да се ориентира към политика на устойчивост в следващите 5 години?“
66% са посочили, че това ще са изискванията от страна на клиентите, 65% смятат, че голяма тежест ще имат политическите решения на ниво ЕС. Следват с по 51% изисквания и очаквания от собственици и инвеститори, както и политически решения на местно ниво. 38% виждат движещата сила към устойчивостта в новите технологии и изкуствения интелект, а едва 35% – в общественото мнение.
„Като цяло мога да направя следните изводи – почти всички шведски компании вече са интегрирали устойчивостта в своите бизнес стратегии. Това е така най-вече заради три причини – устойчивостта гарантира конкурентоспособност, прави компаниите атрактивни за добрите кадри, а и разбира се много важна е и регулаторната среда, в която се намират фирмите. Ако чужди компании планират партньорство с шведски, то трябва да поставят изключително сериозен фокус върху устойчивостта. Със сигурност това ще бъде задължително изискване“, завърши Виде Рихер.
БЪЛГАРИЯ
Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, говори за перспективите за устойчивост в страната ни.
„Естествено, има разлики между двете локални мрежи. Опитваме се да комуникираме към българския бизнес, че устойчивостта е концепция, основана на принципите на етика, ценности и отговорност, но също така може да бъде и успешна бизнес стратегия. Според мен ключовата дума е амбиция, а не толкова съответствие, а голямата задача е да се изпълнят целите за устойчивото развитие. На този етап българската мрежа е по-малка от шведската, но не е толкова малка – тя обхваща над 50 компании от 20 сектора“, заяви Георгиева.
Тя цитира европейско проучване, в което е взела участие и Българска мрежа на Глобалния договор на ООН. Според него 52% от българските компании са запознати в дълбочина с Целите за устойчиво развитие на ООН (69% в Европа). 43% от българския бизнес е интегрирал ЦУР в своите стратегии (59% в Европа). 72% от фирмите в страната ни ще използват ЦУР при докладването за CSRD (87% в Европа). Най-важните цели за българските компании са добро управление и противодействие на корупцията (№16), добро здравеопазване (№3) и елиминиране на бедността (№1).
Георгиева посочи и основните предимства на устойчивостта като бизнес стратегия – конкуретно предимство, намалени цени и управление на риска, добър имидж и силен бранд, съответствие с регулациите и достъп до финансиране.
Трансформацията – въпрос на пълна симбиоза
Гледната точка на бизнеса от шведска страна бе представена от Карин Свенсон, главен директор по устойчивост на Volvo Group.
Volvo Group (да не се бърка с Volvo Cars) е един от най-големите производители в световен мащаб на търговски превозни средства. Компанията произвежда камиони, автобуси, строително оборудване, а също предлага и енергийни решения за морски и промишлени приложения, финансови услуги, които увеличават времето за работа и производителността на клиентите.
Volvo Group разработва и предлага електрифицирани и автономни решения в полза на клиентите, обществото и околната среда. В глобален мащаб компанията има 104 000 служители, производството е съсредоточено в 18 държави, а продукцията се предлага на почти 190 пазара.
Карин Свенсон говори за опита и инициативите на Volvo Group за постигане на бъдеще без изкопаеми горива, фокусирани върху междусекторно сътрудничество и устойчивост на веригите за доставки, както и за управлението на стратегиите за устойчивост към веригите за доставки:
„Устойчивостта отдавна не е само цел за компаниите, а печеливша формула. Независимо от сферата на бизнеса, устойчивостта е способна да създава работни места, да осигурява растеж, а не на последно място и да подобрява живота на хората по цял свят.
Volvo Group е силен поддръжник на Парижкото споразумение, но и на амбицията на Швеция да стане климатично неутрална страна до 2045 г. В това отношение ние желаем да бъдем лидер, да сме в първите редици на промяната. И сме сигурни, че може да намалим влиянието си върху околната среда и да подобрим живота на хората, като в същото време бележим и икономически растеж. Как обаче може да бъде постигнато това?
Ние работим с принципите на устойчивостта вече много години и отдавна не ги разглеждаме като задължения, а като бизнес възможности. Транспортирането и инфраструктурата са от решаващо значение за всяко едно общество в наши дни. Дори мога да кажа, че има отчетлива тенденция транспортирането и нуждата от него да нарастват. Това се дължи главно на увеличаването на електронния бизнес, както и на числеността на хората от средната класа. Разбира се, горните фактори могат само да радват една компания от гледна точка на бизнес операциите. Но при транспортирането има и други важни обстоятелства, тъй като този отрасъл е един от най-големите генератори на парникови газове. Ето защо нашата амбиция е да сме на 100% безопасни, устойчиви и продуктивни.
Нашата стратегия за устойчивост е базирана на климата, ресурсите и хората. Целта ни е да намалим отпечатъка си върху климата и да максимизираме общественото си въздействие. Начертали сме пътя ни към нетната нула така, че той да приключи успешно до 2040 г. Разбира се, става въпрос не само за операциите в нашата компания, ами и в цялата ни верига на доставки. За да изпълним това амбициозно обещание трябва да сме наясно откъде идват емисиите ни. В случая на Volvo Group 95% от емисиите ни са генерирани от нашите продукти – например, когато произведени от нас камиони се движат или когато строително ни оборудване функционира на даден обект. 4% от емисиите ни идват от веригата на доставки и само 1% е генериран от нашите собствени действия – например за електроенергия.
Какво може да направим, за да намалим емисиите в тези три стълба? В първия отговорът е производство на електрически превозни средства, но също и използване на биогорива или водород. Тук основният фокус пада върху електрификацията. Това не е новост за нас – ние продаваме електрически автобуси от поне десет години. В момента разработваме модел, който ще може да преминава без зареждане 600 км. Във втория стълб трябва да обърнем внимание на материалите и компонентите, които са свързани с интензивно генериране на емисии. Това изисква изключителен надзор върху веригата на доставки. Всяка година поръчките ни на материали и услуги възлизат на $36 млрд., така че има много какво да направим по въпроса за декарбонизация на втория стълб. За тази цел имаме Кодекс на поведение на партньорите, който се основава на два принципа – изисквания, но също и стремеж към намаляване на емисиите. По третия стълб, въпреки, че е нищожен, работим също усилено, като се стремим да разчитаме все повече на възобновяема енергия.
Трябва да сме реалисти – тази трансформация е много сложен процес, който не се движи толкова бързо, колкото ни се иска. За да се случи това е нужна пълна симбиоза – между бизнес, партньори, клиенти и общество.“
Карин Свенсон посочи и пример за успешно сътрудничество по пътя към нетната нула:
„Стоманата е най-използваният материал от Volvo Group. Разбира се, цялото производство и последващо използване на стоманата генерира огромен обем от емисии. Имахме проблем. А компанията за производство на стомана SSAB имаше решение – зелена стомана. Сключихме партньорство, което е от полза не само за двете страни, но и за околната среда и обществото. Разбира се, това е само един добър пример. Продължаваме да се стремим към създаването на успешни и полезни партньорства с партньори и дори конкуренти от нашата и други сфери на бизнеса. Сигурна съм, че ще успеем да предефинираме идеята за транспортиране. То ще се превърне в един екологично чист отрасъл.“
Устойчивостта може да бъде печеливша, единствено ако е част от самосъзнанието и културата на компанията
Първа гледната точка на бизнеса от българска страна представи Даниела Соколова, Директор за устойчивост за управление, риск и съответствие в Telelink Business Services.
„Компанията ни е създадена преди 23 години и предлага услуги в IT сектора и киберсигурността. За първи чухме за концепцията ESG през 2019 г. и проявихме много голям интерес. По това време в България нито се говореше за ESG, нито за Целите за устойчиво развитие, нито пък някой разбираше тези концепции. Спокойно мога да кажа, че тогава бизнесът ни не беше узрял. Затова решихме да действаме по-бавно. През 2021 г. приехме първата ни харта за устойчивост, която се фокусираше върху 4 Целите за устойчиво развитие. След това през 2023 г. изработихме стратегията ни за 2030 г., която вече адресира 11 от Целите за устойчиво развитие. Процесът обаче е сложен и трябва да се действа внимателно. През тази година изработихме наша собствена методология за изчисление на въглеродния отпечатък“, заяви Соколова.
Тя посочи и фирмената рецепта за успех – устойчивостта може да бъде печеливша, единствено ако е част от самосъзнанието и културата на компанията.
В края думата взе и Искра Йовкова, основател и управляващ директор на uIMPACT.
„Всички сме убедени, че устойчивостта не е пожелателна, а задължителна. Вече сме свидетели как компаниите с устойчива стратегия имат по-добри възможности за печеливши партньорства, за достъп до финансиране при по-добри условия. Освен това устойчивостта е притегателна сила и за клиенти, но и за кадри, а и осигурява по-лесно влизане във вече устойчиви пазари“, заяви Йовкова.
