В италианските Доломити машини произвеждат около 50 000 куб. м изкуствен сняг, за да осигурят идеални условия за състезанията по ски и сноуборд на Зимните олимпийски игри Милано-Кортина 2026 г.
Кортина д’Ампецо, разположена на 1816 м надморска височина, обикновено получава обилен естествен сняг. Въпреки това организаторите казват пред BBC, че 85% от снега на Игрите ще бъде изкуствен, „за да се гарантира най-висококачествена повърхност и честни, безопасни условия за състезание през цялото събитие“.
Но треньори, състезатели и изследователи предупреждават, че изкуственият сняг прави зимните спортове по-непредсказуеми и опасни. Според тях той увеличава риска от наранявания и прави тренировките по-трудни и скъпи.
Изминаха почти 50 години, откакто изкуствен сняг се използва за първи път на Олимпийски игри – в Лейк Плесид, Ню Йорк. През последното десетилетие зависимостта от него нараства, тъй като снеговалежите в планините намаляват в световен мащаб, а зимните сезони се скъсяват. Олимпиадата в Пекин през 2022 г. беше първата, проведена изцяло върху изкуствен сняг.
Най-успешната британска параолимпийка Мена Фицпатрик казва пред ВВС, че „с толкова много променящи се зимни условия, изкуственият сняг играе голяма роля за провеждането на състезанията и за постоянството на календара“. Параалпийската скиорка, носителка на шест параолимпийски медала също така подчертава, че „от състезателна гледна точка тази надеждност е наистина важна“.
По-силно падане
Но тази „надеждност“ идва с рискове. Спортистите са изложени на по-голяма вероятност от контузии, когато се състезават върху изкуствен сняг, който е по-твърд, по-леден и по-плътен от естествения, тъй като задържа по-малко въздух в структурата си, показва доклад на Университета в Лъфбъро от 2022г.
„Това е като разликата между падане върху асфалт и падане върху трева“, казва Мадлен Ор – един от авторите на доклада и доцент по спортна екология в Университета в Торонто, а преди това в Лъфбъро.
Нейните изследвания се фокусират върху това как климатичните промени влияят на спорта. Тя обяснява, че данните показват ясна тенденция:
„Състезателите не падат по-често върху изкуствен сняг, но когато паднат, повърхността е по-твърда и следователно има по-висок риск от контузии.“
В доклада от 2022 г. спортисти и треньори изразяват тревога относно увеличаващите се травми и как климатичните промени влияят на тренировките и състезанията.
„Когато халфпайповете за фрийстайл се образуват от машини в слаб сезон, стените на тръбата са твърд, вертикален лед, а подът – също твърд лед“, казва Лора Доналдсън, шотландска фрийстайл скиорка, състезавала се на Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 г. „Това е опасно за спортистите – някои са загинали.“
Не всички спортисти обаче смятат, че използването на изкуствен сняг е съществена промяна:
„Като спортисти сме свикнали да тренираме и да се състезаваме във всякакви условия, така че изкуственият сняг е просто още една част от това“, казва Фицпатрик. „Израснах, карайки ски на закрити писти във Великобритания, така че никога не ми се е струвало необичайно. Ски състезанията винаги ще носят риск – това е част от самия спорт. Работим усилено, за да намалим опасностите, но има толкова много променливи, че не виждам изкуствения сняг като ключов проблем.“, допълва тя.
МОК заявява, че „безопасността на спортистите е основен приоритет при подготовката на трасетата“.
Предизвикателства при тренировките
Променящите се снежни и метеорологични условия значително променят тренировъчния процес на много спортисти – сезоните се скъсяват, а отборите са принудени да пътуват все по-далеч.
„Отборите гонят снега и става все по-трудно“, казва Ор. „Времето, което прекарвате на пистите, е важно. Не можете да вложите всичко от себе си по безопасен начин в състезание, ако нямате условия за тренировка.“
Канадският фрийстайл скиор Филип Маркиз е бил свидетел на тези промени от първа ръка, като състезател и треньор. Маркиз участва в дисциплината спускане по бабуни на Олимпийските игри в Сочи през 2014г. и в Пьонгчанг през 2018г. Той споделя, че през кариерата си е преживял крайни метеорологични колебания:
„Една година уцелвате джакпота с огромно количество сняг, а на следващата вали дъжд или е необичайно топло или студено.“
Сега, като треньор на канадския отбор по спускане по бабуни, той казва, че през последните години тренировките „са били изключително трудни заради огромната променливост на времето. Спортистите и треньорите трябва да се адаптират“.
Маркиз обяснява, че канадският отбор вече не може да тренира на Уистлър Блеккомб през лятото, заради намаляващата снежна покривка и топенето на ледниците.
„На практика загубихме месец и половина тренировки на родна земя и трябва да пътуваме повече, за да гоним снега.“
Сега отборът тренира в Южна Америка вместо в Уистлър.
„Има все по-малко места по света, които получават постоянен естествен снеговалеж“, казва той, като подчертава, че финансовата тежест от по-честите и по-далечни пътувания „оказва голям натиск върху спортистите“.
Маркиз споделя, че е забелязал и увеличаване на контузиите, което според него може да е свързано както с изкуствения сняг, така и с бързо променящите се условия.
„Вече не пътувам никъде без физиотерапевт… в спускането виждаме повече травми на коленете и гърба.“
Той подчертава, че твърдостта и ледът на изкуствения сняг са особено проблематични за скиорите, които се спускат със скорости до 120 км/ч:
„Маневрирането е много по-ограничено. Повишеният риск от нараняване и натовареният график за пътуване оказват влияние върху много професионални спортисти“, предупреждава той. Променящите се условия могат да доведат и до „икономическа низходяща спирала“, казва Ор. „Ако имаме по-малко дни за каране на ски или кънки, по-малко хора могат да участват… което прави тези дни по-скъпи.“
Покачващите се цени на билетите ще намалят интереса към зимните спортове и финансирането им. Според Ор това означава, че все по-малко хора ще могат да си позволят да практикуват тези спортове, а възможностите за участие ще намаляват заедно със снега.
По-малко места за провеждане на зимни спортове
Възможностите за зимни спортове вече намаляват, тъй като броят на местата, способни да приемат Зимните олимпийски игри, бързо се свива заради покачващите се температури и ограничените снеговалежи.
От 21-те локации, използвани за Зимните олимпийски игри от 1924 г. насам, учените смятат, че само 10 ще имат „климатична пригодност“ и достатъчен естествен сняг, за да бъдат домакини до 2050 г.
В ново проучване изследователи от Университета Ватерло в Канада анализират климатичните условия в 93 потенциални места, които Международният олимпийски комитет (МОК) е определил като подходящи по инфраструктура. Те установяват, че само 52 ще останат климатично надеждни за Олимпийските игри и 22 – за Параолимпийските, ако страните продължат със сегашмоте климатични политики.
Според изследователите обаче има стъпки, които МОК може да предприеме, за да подготви Игрите за бъдещето. Чрез изместване на Олимпийските игри с две седмици напред или едновременно провеждане на Олимпийските и Параолимпийските игри през февруари, броят на климатично надеждните места за Параолимпийските игри ще се увеличи до 38.
„Друг вариант е ротационен модел“, казва Ор – малък брой сигурни, снежни локации да се редуват като домакини.
МОК потвърждава, че обмисля подобно решение.
„Игрите трябва да се адаптират към домакините“, казва говорител на МОК. „Домакините трябва да използват само съществуващи или временни съоражения и могат да преместят отделни събития извън града, региона или дори държавата домакин. Новото строителство трябва да бъде планирано с мисъл за дългосрочно наследство.“
Едно е ясно: производството на сняг е от съществено значение за дългосрочната жизнеспособност на Зимните игри.
„Прекратяването на производството на сняг би довело до опасни условия за спортистите, отменени състезания и в крайна сметка – до Зимни игри без зимни спортове“, казва Даниел Скот, водещ автор на анализa и професор по география и управление на околната среда във Ватерло.
Без изкуствен сняг само четири курорта в света биха могли да бъдат домакини на Зимните игри, според Ор. Това са Нисеко в Япония, Терскол в Русия, Вал д’Изер и Куршевел във Франция.
„Изводът е, че изкуственият сняг е от съществено значение и трябва да бъде част от планирането на всички бъдещи зимни спортове“, казва тя. „Изкуственият сняг гарантира качеството и постоянството на пистите“, допълва говорителят на МОК.
Производството на сняг, използването на чиста енергия и нисковъглеродният транспорт са решения, които „помагат на Игрите и приемащите общности да изградят устойчивост“.
