2024 г. беше година на предизвикателства за пластмасовата индустрия в Европа. Подобно на много бизнеси и индустрии, компаниите-членки на Plastics Europe се борят да останат жизнеспособни и конкурентоспособни. Това пише в свой анализ в Euractiv Вирджиния Янсенс, управляващ директор в Plastics Europe.
Последните данни към края на годината разкриха по-рязък от очаквания спад в производството на пластмаси и производството на рециклирани пластмаси в Европа. Според Plastics – the fast Facts 2024, през 2023 г. производството на пластмаси в ЕС е спаднало с 8,3%, а механично рециклираната пластмаса е спаднала със 7,8%. Междувременно глобалното производство на пластмаси се е повишило с 3,4%, оставяйки Европа да се придържа към едва 12% от световния пазарен дял. Важно е да се отбележи, че делът на Европа в световното производство на пластмаси вече е спаднал от 22% през 2006 г. на 14% през 2022 г.
Тази тенденция може да изглежда като добра новина за някои – може би индикация за намалена употреба на единична пластмаса в Европа или преминаване към устойчивост. Реалността обаче е дълбоко обезпокоителна. Вместо да е причинено от намаляване на търсенето, анализите показват, че основната причина е увеличаването на вноса на пластмасови смоли, които са по-евтини от тези, произведени в Европа. Този внос идва от региони, където екологичните стандарти са по-малко строги, и някои други, където цените на енергията са драстично по-ниски.
Подобна оценка е в съответствие с тази на много заинтересовани страни, които алармираха за европейска система за пластмаси в криза и присъщите последици за икономиката на Европа и целите в областта на климата. Например Financial Times предупреди през януари 2024 г., че „рязкото увеличение на нефтохимическото производство в Китай и САЩ“ е довело до глобално свръхпредлагане, изпращайки цената на чистата пластмаса толкова ниско, че рециклираните алтернативи стават неикономични.
Конкурентоспособността на Европа ерозира
Посланието е ясно: конкурентоспособността на Европа ерозира и това застрашава способността и темпото на прехода на нашата индустрия към кръгови пластмаси. Пластмасите – третият най-използван материал в Европа след бетона и стоманата – са от съществено значение за европейската икономика. Тези критични материали позволяват устойчиви и дигитални трансформации на много от индустриите надолу по веригата, доставяйки в сектори като здравеопазване, автомобилостроене, строителство, електроника, домакински уреди и инфраструктура за възобновяеми енергийни източници. Без процъфтяваща пластмасова индустрия в Европа, жизнеспособността на тези критични екосистеми ще бъде отслабена.
Залогът е монументален – освен загубата на нашия шанс да създадем европейска система за пластмаси, която преминава към кръгова система и нетни нулеви емисии, загубата на производство на пластмаси в Европа значително ще наруши индустриалната база и стратегическата автономия на континента. Освен това осигуряването на устойчивостта на европейската верига на стойността на пластмасите е от решаващо значение, тъй като в момента поддържа над 1,5 милиона работни места в 51 700 компании и генерира повече от 365 милиарда евро оборот в рамките на ЕС през 2023 г.
Ангажиментът на Европа към кръговия модел не е под въпрос, както и ангажиментът на нашата индустрия. Този ангажимент е отразен в амбициозните цели, поставени в Прехода към пластмасите, пътната карта на нашата индустрия за това как пластмасите в Европа могат да станат кръгови и да имат нулеви нетни емисии до 2050 г. Публикувана през 2023 г., тя бележи първия път, когато нашата индустрия се обедини около амбициозен, но реалистичен план за препроектиране на европейската система за пластмаси. Въпреки че сме непоколебими в прилагането на тази визия, нейният успех зависи от изричната политическа подкрепа от страна на ЕС и неговите държави-членки, както и от правилната благоприятна политическа рамка на ЕС. Например, продължаващата правна несигурност продължава да забавя или още по-лошо да отменя планираните инвестиции в инфраструктура за рециклиране, което е от съществено значение за една кръгова пластмасова система. Както се отбелязва в доклада на Драги, „понастоящем няма силен бизнес аргумент за рециклирането на пластмаси“, въпреки огромния му неизползван потенциал за кръгова икономика.
Спешна нужда от благоприятна рамка
Без спешна политическа намеса пътят към постигане на устойчива и жизнеспособна пластмасова система се изплъзва извън обсега. ЕС и националните политици трябва спешно да изпълнят обещанията за конкурентна и благоприятна политическа рамка. Такава рамка трябва да:
- Намали регулаторната тежест;
- Да осигури равнопоставени условия;
- Да подкрепи инвестициите на ЕС в кръгова пластмаса;
- Да актуализира и осигури свързване с енергийната мрежа на ЕС.
Тези действия са критични и спешни за запазване на индустриалната конкурентоспособност на Европа, гарантиране на нейната стратегическа автономия и напредък в прехода на нашата индустрия към кръгова икономика за пластмаси.
2025 г. предоставя нова възможност за обръщане на спада в конкурентоспособността на Европа. Трябва да действаме с истинско чувство за спешност, за да осигурим първокласна кръгова система, която укрепва стратегическата автономия на Европа, запазва работните места и изпълнява нашите екологични амбиции. Без такава система Европа ще загуби лидерството си в иновациите за устойчива пластмаса, заедно с икономическите, социалните и екологичните ползи, които носи.
