Отоплителните мрежи представляват тръбопроводи, обхващащи градовете, транспортиращи топла вода от електроцентралите до домовете. Съветската привързаност към централизираните решения в този случай бързо се разпространи и в скандинавските страни след петролните кризи от 70-те години.
Днес 12% от нуждите на ЕС от топлина и топла вода се обслужват от централно отопление, като процентът достига до 40% в страни като Полша.
В страните от Източна Европа водата се затопля главно чрез изгаряне на въглища, но страните там ще трябва да преминат към по-екологични алтернативи, за да изпълнят целите на ЕС за климатична неутралност.
Могат ли да отговорят на предизвикателството?
За изпълнението на изискванията в Полша ще са нужни, в зависимост от сценария, разходи от над 90 милиарда евро за декарбонизиране на сектора на централното отопление“, казва Павел Шчешек, президент на полската компания за централно отопление PTEZ и вицепрезидент на асоциацията на електроенергийната индустрия на страната PKEE. Загрижени сме за прекомерната тежест, която разходите за трансформация ще наложат на нашите потребители“, каза той пред участниците на скорошно събитие на EURACTIV.
Особено предизвикателство са градове като Варшава, където мрежа от тръби с дължина 1800 километра захранва с топлина 80% от домовете. Едва 7% от енергията, използвана в отоплителните мрежи на Полша, е екологична. Часовникът вече тиктака за Полша и други източни страни от ЕС, където мръсните горива играят доминираща роля в централното отопление.
Директивата за енергийна ефективност въвежда няколко мерки, които са насочени към сектора на централното отопление и сектора на централното охлаждане“, обясни Мадис Лаанисте, служител по политиката за енергетиката в енергийния отдел на Европейската комисия.
Вече има и показатели, на които системите за централно отопление трябва да отговарят, за да бъдат счетени за „ефективни“ – решаващо изискване, за да отговарят на условията за държавна подкрепа.
До 2028 г. топлинните мрежи трябва да използват комбинация от 50% възобновяеми енергийни източници, 50% отпадъци или 75% комбинирана топлина от близката промишленост и електроцентрали, за да бъдат приети като „ефективни“. Изискванията се затягат постепенно, преди от 2050 г. централното отопление да стане напълно възобновяемо или да работи с отпадъчна топлина от индустрията.
Директивата на ЕС за възобновяемите енергийни източници увеличава натиска за увеличаване на възобновяемите енергийни източници в централното отопление с повече от 2% годишно. Разчитането на биомаса за замяна на изкопаемите горива пък се очаква да стане по-голямо предизвикателство поради по-строгите правила за устойчивост.
След 2030 г. няма да има подкрепа за нови инвестиции, използващи изкопаеми горива“, обясни Лаанисте, добавяйки, че „след 2035 г. няма да има подкрепа за системи, които използват само изкопаеми горива“.
Освен това се очаква цената на сертификатите за CO2 в рамките на Схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) да се повиши до 2040 г. – над 400 евро на тон според някои прогнози, поставяйки източноевропейската топлофикационна индустрия под натиск да се трансформира.
Полските топлофикационни компании обаче са притеснени от изискванията на ЕС за горивния микс, като казват, че това прави постепенната трансформация на мрежата по-предизвикателна.
Виждаме, че е невъзможно например да разделим системите за централно отопление във Варшава, в Гданск, в Краков, на по-малки части“, обясни Дорота Йезьоровска, директор на PTEZ.
До 2045 г. определено ще са необходими блокове за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия“, добави тя, като каза, че държавната подкрепа ще бъде от съществено значение, за да се осъществи трансформацията.
Радан Кънев, български евродепутат от ЕНП, твърди, че държавната подкрепя може да не е достатъчна.
Трансформацията на такива огромни съоръжения е много трудна задача“, каза той. „Със сигурност е скъпо, но също така е много сериозно инженерно предизвикателство, без очевидно решение.“
Има ли рационално решение?
Как тогава топлофикационните дружества трябва да посрещнат времевия натиск от Брюксел, докато се борят с инженерната страна на такава широкомащабна трансформация?
Жулиен Жубер, който работи по планирането на трансформацията в Energy Cities, европейска асоциация на местните власти, предложи централноевропейска визия за Източна Европа: Виена.
За разлика от Полша и България, Виена изгаря изкопаеми горива, отпадъци и биомаса, за да отоплява милионите си жители.
Сега стратегията на Виена не е да премине към биомаса, а наистина да развива геотермална енергия и също така да оползотворява отпадъчната топлина, произведена от индустрията. Мюнхен също имаше подобни планове“, заяви Жубер.
От 2026 г. виенското комунално предприятие Wien Energie планира да обслужва 20 000 домакинства с топла вода от геотермални източници, цифра, която ще нарасне до 120 000 домакинства до 2030 г., преди отоплителната мрежа на града да стане напълно климатично неутрална до 2040 г.
Това е бъдеще, което обаче е трудно да си представим за Варшава, където настроенията са да се ползва вода с отопление с въглища до средата на 2040-те години.
Прочетете още:
Каква е съдбата на въглищните централи след споразумението между държавата и миньорите?
