Народното събрание одобри на първо четене два законопроекта за изменения в Закона за енергетиката – на “БСП-Обединена левица“ и на „Има такъв народ“ (ИТН), и отхвърли законовите промени на “Възраждане”. И трите законопроекта са свързани с отлагане либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, приета през есента на 2023 г. и отложена вече с една година през 2024 година.
Законопроектът на “БСП-Обединена левица“, приет със 154 гласа “за”, без нито един “против” и 35 “въздържал се”, предвижда отлагането да бъде с 2 години. “Има такъв народ” предвиждат отлагане с 5 години , което бе прието със 157 гласа “за”, един – “против” и 23 “въздържал се”. “Възраждане“ бяха записали 10 години отлагане на либерализацията на пазара на ток за гражданите, но законопроектът бе отхвърлен с 26 гласа “против” и 92 – “въздържал се“. Подкрепиха го 72 народни представители.
Драгомир Стойнев, представител на вносителите от левицата и председател на парламентарната ѝ група, подчерта, че трябва да се вземе важно политическо решение, но отбеляза, че все още няма оценка на въздействието, а премахването на регулираните цени ще доведе до тежки социални проблеми и опасност от рязък скок на цените. Той посочи и липсата на яснота за точния механизъм за защита на домакинствата.
„Само когато се гарантира спокойствие, помощ на социално слабите, може да се направи тази стъпка, ако е задължителна. Ако няма готовност – може и за по-дълъг срок да се отложи“, посочи Стойнев.
България сама ще избере датата за либерализация
Председателят на енергийната комисия Павела Митова (ИТН), вносител на законопроекта на парламентарната група, изтъкна, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до негативни последици, а в евродирективата не се посочва конкретна дата за въвеждането на либерализация.
„Никой не ни караше да правим това през плана за възстановяване“, добави тя.
И отбеляза, че сега Министерството на енергетиката е успяло да договори с ЕК България да може сама да избира датата за либерализацията. Тя обяви, че ще бъде сформирана работна група от всички политически партии в НС, за да се уточни какъв е механизмът, по който ще се осъществи тази либерализация, като бъде избран срок, различен от предлаганите в трите законопроекта, и той да бъде обвързан с мандатността на едно управление – 4 или 8 години.
