Всяка година между 4% и 9% от текстила, пуснат на пазара в ЕС, се унищожава, преди някой изобщо да го е облякъл. Европейската комисия изчислява годишния обем между 264 000 и 594 000 тона дрехи и обувки, изгорени, нарязани или изхвърлени на сметище, докато са все още нови.
Унищожените стоки генерират около 5,6 милиона тона CO2 еквивалент годишно, приблизително равно на общите нетни емисии на Швеция за 2021 г. Само във Франция около 630 милиона евро непродадени продукти се унищожават всяка година. В Германия близо 20 милиона върнати артикула се изхвърлят ежегодно.
Това е стандартна индустриална практика, а не скандал. Свръхпроизводството отдавна се третира като логистичен и прогнозен проблем, решаван тихомълком в задната част на склада, далеч от публичния поглед.
Какво се променя
На 9 февруари 2026 г. Европейската комисия прие два акта, даващи оперативна сила на Регламента за екодизайн за устойчиви продукти. От 19 юли нататък на големите компании, пускащи облекла, аксесоари и обувки на пазара в ЕС, е законово забранено да унищожават непродадените си стоки. Забраната обхваща производители, вносители, дистрибутори и онлайн платформи. Върнатите стоки също могат да попадат в обхвата на регламента.
Определението за унищожаване е широко. То включва умишленото увреждане на продукт, изпращането му на сметище или изгарянето му за добив на енергия. Нарязването на дрехи единствено с цел извличане на влакна също се счита за унищожаване по смисъла на регламента. Алтернативите, които законът очаква компаниите да прилагат, са препродажба, ремонт, преработка, дарение и повторна употреба.
Изключения съществуват
Делегираният акт на Комисията от февруари 2026 г. изброява десет изключения. Унищожаването остава допустимо, когато продуктът представлява риск за безопасността или здравето, когато е необратимо повреден или когато документираните доказателства показват, че не е съществувала жизнеспособна алтернативна обработка от техническа или икономическа гледна точка. Всяко изключение трябва да бъде документирано, а записите да се съхраняват в продължение на пет години.
Комисията е изрична по отношение на риска компаниите да пренасочват стоките си към по-малки субекти, за да избегнат правилата. Регламентът позволява обхватът да бъде разширен и към микро и малките предприятия в бъдеще, ако се появят доказателства за заобикаляне на закона.
Кой е засегнат сега и кой на по-късен етап
Големите компании, определени като онези, надхвърлящи поне два от три прага: 250 или повече служители, над 50 милиона евро годишен приход, или над 25 милиона евро общи активи, са изправени пред забраната от 19 юли. Средните предприятия, между 50 и 249 служители с оборот до 50 милиона евро, имат срок до 2030 г. Малките и микропредприятията засега са освободени от задължението.
При неспазване следват сериозни последствия. Националните органи могат да налагат глоби до 4% от оборота в ЕС, изтегляне на продукти от пазара и забрани за продажба.
Задължението за докладване вече се прилага. Понастоящем от големите компании се изисква да публикуват на уебсайта си за всяка финансова година броя и теглото на непродадените продукти, които са изхвърлили, причините за унищожаването, приложените изключения и използваните операции за третиране на отпадъците.
Стандартизираният формат за докладване става задължителен от февруари 2027 г., но събирането на базовите данни трябва да започне сега.
За модния сектор 19 юли не е крайна точка, а началото на регулаторна посока, която само ще се затяга.
