Ако настоящите тенденции се запазят, осем пъти повече деца по света ще бъдат изложени на екстремни горещи вълни до 2050 г. и три пъти повече деца ще бъдат изправени пред наводнения в сравнение с годините след 2000 г. Предупреждението бе отправено от Детския фонд на обединените нации ООН (Уницеф) и цитирано от Гардиън.
Близо два пъти повече деца също се очаква да бъдат изправени пред горски пожари, като много повече ще преживеят суши и тропически циклони, според годишния доклад за състоянието на децата в света.
В световен мащаб по-голям брой деца ще преживеят екстремни климатични и екологични кризи през 50-те години, но със значителни регионални различия.
Най-голямо увеличение на децата, преживяващи екстремни горещи вълни, се очаква в Източна и Южна Азия, Тихия океан, Близкия изток и Северна, Западна и Централна Африка. Очаква се речни наводнения да засегнат децата в същите райони, както и Източна Африка и Тихия океан.
Докладът прогнозира как климатичната криза, демографските промени (предвижда се Африка на юг от Сахара и Южна Азия да имат най-голямо детско население към 2050 г.) и революционните технологии ще се отразят на живота на децата в бъдеще.
В проучването се казва, че технологии като изкуствения интелект (AI) ще донесат ползи и рискове за децата, които вече взаимодействат с AI, вграден в приложения, игри и софтуер за обучение. Цифровото разделение обаче остава силно. През 2024 г. почти 95% от хората в страните с високи доходи са свързани с интернет, в сравнение с около 25% в страните с ниски доходи.
„Децата преживяват безброй кризи, от климатични сътресения до онлайн опасности, и те ще се засилват през идните години. Решенията, които световните лидери вземат днес – или не успяват да вземат – определят света, който децата ще наследят… Десетилетия напредък, особено за момичетата, са застрашени“, каза Катрин Ръсел, изпълнителен директор на Уницеф.
Рискове за децата
Голяма част от акцента в доклада е върху въздействието на климатичната криза върху децата, почти половината от които (приблизително 1 милиард) живеят в страни, които са изправени пред висок риск от екологични бедствия. Дори преди да поемат първата си глътка въздух, мозъците, белите дробове и имунната система на децата са податливи на замърсяване, болести и екстремни метеорологични условия. Докато растат, тяхното образование, хранене, безопасност, сигурност и психично здраве се оформят от климата и околната среда.
Климатичната криза прави повече деца уязвими към болести. Повишаващите се средни температури доведоха до увеличаване на популациите на комари и по-големи рискове от болестите, които пренасят, като малария, денга, зика и нилска треска.
Екстремното време може да попречи на децата да се хранят здравословно. Стихии като торнада, урагани, наводнения, горещи вълни и земетресения са свързани с редица психични проблеми, включително посттравматично стресово разстройство и депресия.
Замърсяването на въздуха вече е водеща причина за смърт при деца под пет години и е свързано със 709 000 смъртни случая при деца под пет години през 2021 г., според доклада за състоянието на глобалния въздух за 2024 г.
Световната банка наскоро нарече въздействието на климатичната криза върху образованието „икономическа бомба със закъснител“, тъй като климатичните сътресения могат да окажат дълбоко въздействие върху образованието на децата, което води до отсъствие от училище и разширяване на пропуските в ученето в световен мащаб. От 2022 г. повече от 400 милиона ученици по света са претърпели затваряне на училища поради екстремно време.
„Светът вече знае какво трябва да направи, за да ограничи най-лошите въздействия от изменението на климата. Младежките лидери с право призовават националните лидери да се придържат към ангажиментите си в областта на климата. Пренебрегването на тези призиви означава да предадете бъдещето на децата и младите хора. Не можем да позволим това да се случи”, заяви още Ръсел.
