Глобалният добив на суровини се очаква да се увеличи с 60% до 2060 г., с пагубни последици за климата и околната среда, според непубликуван анализ на ООН, съобщава Гардиън.
Добивът на природни ресурси се е увеличил с почти 400% от 1970 г. насам поради индустриализацията, урбанизацията и нарастването на населението, според представяне на петгодишната прогноза за глобалните ресурси на ООН, направено пред министрите на ЕС миналата седмица.
Извличането на естествените материали на Земята вече е отговорно за 60% от въздействията върху глобалното нагряване, включително промяната в земеползването, 40% от въздействието върху замърсяването на въздуха и повече от 90% от глобалния воден стрес и свързаната със земята загуба на биоразнообразие, се казва в доклада, който трябва да излезе през февруари.
Увеличаване на климатичните бедствия
Янез Поточник, бивш еврокомисар и съпредседател на групата на ООН, изготвила анализа, казва, че добивът на суровини в прогнозирания мащаб почти сигурно ще предизвика по-чести и по-тежки бури, суши и други климатични бедствия.
По-високите цифри означават по-големи въздействия. По същество вече няма безопасни места на Земята. Ние вече сме извън нашето безопасно работно пространство и ако тези тенденции продължат, нещата ще се влошат. Екстремните метеорологични явления просто ще станат много по-чести и това ще има все по-сериозни финансови и човешки разходи“, каза той.
„Бъдещето ще бъде зелено или няма да има бъдеще“
Докладът дава приоритет на благосъстоянието на хората пред растежа на БВП и предлага действия за намаляване на общото търсене, вместо просто увеличаване на „зеленото“ производство.
Електрическите превозни средства, например, използват почти 10 пъти повече „критични суровини“ от конвенционалните автомобили и достигането на нетни нулеви транспортни емисии до 2050 г. ще изисква увеличаване на критичния добив на минерали за тях шест пъти в рамките на 15 години.
Повече дистанционна работа, по-добри местни услуги и нисковъглеродни транспортни опции като велосипеди и влакове биха могли да бъдат толкова ефективни, колкото и увеличеното производство на превозни средства за посрещане на нуждите от мобилност на хората, с по-малко вредни въздействия върху околната среда, се казва в доклада.
Декарбонизацията без отделяне на икономическия растеж и благосъстоянието от използването на ресурсите и въздействието върху околната среда не е убедителен отговор“, казва Поточник.
Голяма част от жилищната криза в Европа може да бъде решена чрез по-добро използване на празните домове, недостатъчно използваното пространство и по-фокусиран върху общността живот, вместо да се строят повече къщи върху девствена земя. Този вид системна ефективност на ресурсите може да намали емисиите на парникови газове с повече от 80% до 2060 г. в сравнение с настоящите нива. Потребностите от материали и енергия за мобилност могат да бъдат намалени с повече от 40%, а за строителство с около 30%. Връзката ни с природата ще бъде разрешена или с колективна мъдрост и усилия, или по труден и много болезнен начин с конфликти, пандемии, миграция. Бъдещето ще бъде зелено или няма да има бъдеще, се казва още в доклада.
Европа и светът – различен поглед
Закия Хатаби, министър на климата и околната среда на Белгия, която в момента е ротационен председател на ЕС, заяви пред Гардиън:
Използването на ресурси е основен двигател на тройната криза на климата, биоразнообразието и замърсяването. Намаляването на нашето потребление на ресурси е от съществено значение за минимизиране на този взаимосвързан натиск върху околната среда. Бъдещите политики на ЕС относно кръговата икономика се нуждаят от по-силен фокус върху мерките от страна на търсенето, както и върху справедливия преход.“
Съгласно Европейската Зелена сделка отпечатъците от материали и отпадъци на страните от ЕС се наблюдават и записват онлайн. Блокът все още не е придвижил законодателни цели за намаляване на употребата, но се очаква въпросът да бъде обсъден на среща на министрите на околната среда на ЕС през юни.
Служител на председателството на ЕС заяви:
През годините бяха разработени индикатори за наблюдение на напредъка в кръговата икономика в ЕС, включително върху отпечатъка от нашето потребление на материали. Това, което ни липсва в допълнение обаче, е общо европейско разбиране за това каква е нашата цел по отношение на намаляването на този отпечатък.“
Според наблюдатели ЕС е най-вероятната група от развити страни, които да подкрепят подобна политика. САЩ, Япония, Австралия и Канада обаче се противопоставят на целта.
Средно европейците имат годишен материален отпечатък от 15 тона на човек, като Финландия оглавява списъка с 46 тона на глава от населението, а Холандия е на дъното със 7 тона на глава от населението.
Финландия генерира и най-много отпадъци на човек в ЕС (20 993 кг), докато Хърватия произвежда най-малко (1483 кг). Отпечатъкът от отпадъци на средния гражданин на ЕС през 2020 г. е 4815 тона.