Група от близо 100 държави, ръководена от ООН, трябва да изготви нови насоки за предотвратяване на някои от екологичните щети и нарушенията на човешките права, свързани с добива на „критични минерали“, предава Гардиън.
Добивът на някои от ключовите суровини, използвани в нисковъглеродните технологии, като слънчеви панели и електрически превозни средства, е свързан с нарушения на правата на човека, детски труд и насилие, както и сериозни екологични щети.
Например добивът на кобалт доведе до нарастване на незаконния труд и нарушенията на човешките права, особено в Демократична република Конго. Добивът на мед също доведе до сериозно замърсяване и екологични щети в някои региони.
Глобалната верига за доставки на други критични минерали, като редкоземните метали, необходими за производството на възобновяема енергия, също е все по-голям проблем за правителствата, тъй като те пренасочват икономиките си към нисковъглеродна основа.
Нужда от справедливост
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш събра група от развити и развиващи се страни с интереси в добива и потреблението на критични минерали с инструкции да изготви набор от насоки за индустриите.
„Свят, захранван от възобновяеми източници, е свят, гладен за критични минерали. За развиващите се страни критичните минерали са ключова възможност за създаване на работни места, диверсификация на икономиките и драстично увеличаване на приходите. Но само ако се управляват правилно“, заяви Гутериш при стартирането на инициативата.
Обръщайки внимание на опасенията, че борбата за суровини е била катастрофална за някои, той каза още:
„Надпреварата към нетната нула не трябва да стъпче бедните. Революцията на възобновяемите енергийни източници се случва, но ние трябва да я насочим към справедливост.“
Насоките, изготвени от панела, ще бъдат само доброволни и вероятно ще разчитат до голяма степен на големите компании, контролиращи собствените си вериги за доставки.
Лора Кели, ръководител на отдела за устойчиви пазари в Международния институт за околна среда и развитие, заяви:
„Това е добра първа стъпка, защото в момента всяка страна прави нещо свое в бързината да заключи достъпа до критични минерали. Но фактът, че това ще бъдат само доброволни принципи, означава, че няма да има механизъм за прилагане на каквито и насоки да бъдат разработени. В крайна сметка доброволните насоки са толкова добри, колкото и тези, които желаят да се ангажират с тях.“
Тя също така отбеляза, че задължително трябва да се вземат предвид мненията на местните хора.
Състав на панела на ООН
Групата, която ще изготви първия проект на насоките преди Общото събрание на ООН през септември, ще бъде председателствана от Южна Африка и Европейската комисия.
Повечето от най-големите производители в света са включени в панела, който се състои от 21 държави плюс ЕС и Африканския съюз, включително Австралия, Индонезия, Колумбия и Чили. Много от най-големите потребители, включително Китай, САЩ и Обединеното кралство, също са включени.
Институции като Световната банка, Международната агенция по енергетика, групи на гражданското общество и най-голямата глобална търговска асоциация за производители на минерали, която представлява около 40% от световното предлагане, също са включени. Русия отсъства, както и Еквадор, Боливия, Аржентина и много по-малки развиващи се страни.
Критичните минерали, върху които ще се фокусират, включват мед, литий, никел, кобалт и редкоземни елементи като итрий, итербий и неодим. Това са основни компоненти за вятърни турбини, слънчеви панели, електрически превозни средства и съхранение на батерии.
