61% от територията на земята е заета от океани и морета, но само 1% от тази територия е защитена. Останалата е свободна за добив на полезни изкопаеми, незаконен риболов и изсипване на вредни отпадъци, защото няма държава с юрисдикция над нея.
Новата Международна конвенция за защита на морското биоразнообразие на ООН, обаче, иска да промени този факт. Тя е насочена именно към опазването на зони извън териториални води на държавите в света като създаде механизми за регулиране на защитени зони и споделяне на ресурси между държавите.
Договорът за открито море
Дни след приемането на договора, документът вече се ползва с прозвището „Договорът за открито море“. Това е първият подобен документ, който се опитва да регулира екосистемите в тези отдалечени части на света и да предложи инструменти за устойчиво управление в огромните океански пространства, които не принадлежат на никого.
След като договорът е изготвен и приет от ООН, трябва да бъде ратифициран от държавите членки. Според официално съобщение, той ще влезе в сила, ако 60 държави от 100-те участвали в преговорите го ратифицират. Очаква се това да стане до юни 2025.
Самият договор позволява създаването на така наречените „океански резервати“ – защитена акватория, в която има ограничения на дейностите на транспортни, туристически, рибарски и други кораби.
Все пак, около Договора за открито море остават доста неясни въпроси, като: чия юрисдикция ще защитава океанските резервати, особено в отдалечените части на световния океан. Според Обединените нации, преговорите по този въпрос ще започнат, след като договорът влезе в сила.
В речта за приемането на договора, главният секретар на ООН, Антониу Гутериш, нарече океаните живителната сила на планетата ни. Те произвеждат близо 50% от кислорода на земята и улавят 90% от въглеродния диоксид. Колкото повече се затопля световният океан – толкова по-малко въглероден диоксид ще улавя, създавайки омагьосан кръг за климата на Земята.
Още по темата:
