Първият по рода си план за развитие на офшорна мрежа в Европа подчертава огромните инвестиции, необходими за свързване на офшорни вятърни паркове с крайните потребители. Очаква се да бъдат изградени около 54 000 километра активи за пренос в европейски води до 2050 г. – почти 1,5 пъти дължината на екватора.
Европейската комисия си постави амбициозна цел за изграждане на най-малко 60 гигавата (GW) офшорни вятърни мощности до 2030 г. и 300 GW до 2050 г. като част от своя план за офшорна възобновяема енергия от 2020 г. Тези цели са надхвърлени в първия по рода си План за развитие на офшорна мрежа, публикуван от ENTSO-E, асоциацията на европейските оператори на преносни системи, които управляват електрическите мрежи във всяка страна, предава Euractiv.
Според национални данни, събрани от ENTSO-E, страните от ЕС разполагат с до 354 GW офшорни възобновяеми енергийни източници в проект до 2050 г., цифра, която достига до 496 GW, като се добавят Норвегия и Обединеното кралство. Но свързването на тези офшорни вятърни паркове с крайните потребители няма да бъде евтино, предупреждава докладът.
Обща инвестиция от над 400 милиарда евро ще е необходима за офшорните преносни активи, изчисляват в ENTSO-E, като казват, че инфраструктурата, необходима за свързването им, може да покрие до 54 000 км маршрути в европейски води, което се равнява на почти 1,5 пъти дължината на екватора.
Кадри Симсон, комисарят по енергетиката на ЕС, приветства плана за развитие на офшорната мрежа на ENTSO-E, като каза, че
планът отразява посоката, зададена от ЕС и прави съществуващите европейски планове за офшорна енергия още по-амбициозни благодарение на приноса на държавите-членки на ЕС.“
Търговската асоциация WindEurope също приветства плана като значителна стъпка напред, а главният изпълнителен директор Джайлс Диксън заяви, че
този план ще помогне на хората да решат как най-добре да изградят офшорни мрежи и ще идентифицира проблемните въпроси.“
Предизвикателства
И все пак Европейската асоциация на мрежовите оператори признава, че изграждането на тези активи ще бъде предизвикателство.
Довеждането на тази енергия до брега е само половината от работата, тя също трябва да бъде предоставена на хората, които ще я консумират. Нещо повече, планирането на мрежата също е само половината от работата, защото след това също трябва да я изградите“, заяви Дамян Кортинас, председател на борда на ENTSO-E.
Начело в списъка е финансирането, според Кортинас:
Парите съществуват. Въпросът е как да направим финансирането достъпно, привлекателно и по начин, по който да бъде налично, когато имаме нужда от него. Ключът е в поддържането на ниски разходи. Ако искаме да го направим по-сложно – с повече офшорни вятърни паркове, свързани със сушата – няма как да стане с днешните технологии. В момента при повреда цялата структура ще падне. Така че имаме нужда от прекъсвачи, които отварят структурата. Тези технологии са по-трудни за изграждане поради технически причини и все още не са в индустриален мащаб“, заяви Джералд Каендлер, директор по управление на активи в Amprion GmbH и председател на комитета за развитие на системата на ENTSO-E.
Според ENTSO-E допълнителният капацитет на междусистемните връзки между страните от ЕС се оценява на 13 GW с прекъсвачи за постоянен ток до 2040 г., но само на 7,5 GW без тях. В рамките на страните от ЕС нуждите се оценяват на 13 GW с прекъсвачи за постоянен ток и 2 GW без.
След това идват притесненията по веригата за доставки, включително поддържащ производствен капацитет като кораби, корабостроителници, пристанища и пристанища за сглобяване и разполагане на оборудването в морето, както и човешки ресурси за проектиране, изграждане и експлоатация на офшорни системи. Друго затруднение е свързано с доставките на критични суровини, които са необходими за изграждането на инфраструктурата. Предизвикателството е огромно, тъй като пазарът на офшорна инфраструктура вече е глобален и ресурсите са оскъдни“, казват още от ENTSO-E.
Политика около достъпа до мрежата
Офшорните вятърни паркове често са свързани с повече от една държава, което изисква по-тясна координация между правителствата, собствениците на производствени активи и мрежовите оператори, отколкото традиционните проекти за възобновяема енергия.
Политиката около достъпа до мрежата и връзките към мрежата, особено хибридните връзки към мрежата, е сложна. От съществено значение е проблемът със споделянето на разходите да бъде разрешен възможно най-скоро. В противен случай ЕС рискува да пропусне инвестиции“, предупреди Джайлс Диксън от WindEurope.
Според ENTSO-E преодоляването на тези предизвикателства ще изисква безпрецедентно сътрудничество между публичните органи и индустрията в системен подход към планирането и изграждането на мрежата.
Добрата новина е, че политиците в ЕС са наясно с тези предизвикателства. През ноември миналата година Европейската комисия разкри план за действие за ускоряване на внедряването на електрически мрежи и премахване на пречките, възпрепятстващи внедряването на възобновяеми енергийни източници.
Планът за действие за мрежата е политическият стремеж, от който се нуждаем, за да направим това да се случи“, каза Кортинас, имайки предвид предстоящия европейски алианс за мрежа, обявен от еврокомисаря по Зелената сделка Марош Шефчович на тазгодишния Световен икономически форум в Давос.
Има много идеи за това как да се финансира, как да се решат ограниченията на веригите за доставки“, каза Кортинас, приветствайки алианса на мрежата като „отлична идея“.
Това не означава, че ще бъде лесно. Но смятаме, че това е много навременно и много полезно“, добави той, имайки предвид регулаторните ограничения, причинени от създаването на индустриални съюзи, като конкуренцията в ЕС и антитръстовите правила.
Прочетете още:
Най-голямата офшорна вятърна ферма в света започна да произвежда енергия за първи път