Супертайфунът Рай (Одет), който връхлетя Филипините през декември 2021 г., засегна 10,6 млн. души, причини над 400 жертви и остави 1,4 млн. души без дом.
Група от 67 оцелели заведе дело срещу Shell в Кралския съд, твърдейки, че историческите емисии на компанията са допринесли за климатичните промени и са влошили последиците от бедствието. Ищците настояват за обезщетение за причинените щети.
Според тях Shell е знаела още от 60‑те години за рисковете от климатичните промени и за ролята на собствените си операции. Учените потвърждават, че климатичните промени правят бурите като Рай по‑чести и по‑силни.
Делото се смята за първото, което пряко свързва голяма петролна компания със смъртни случаи и наранявания от климатични въздействия в Глобалния юг.
Азия изостава в климатичните дела
Съдебните спорове за климата през последното десетилетие се увеличават глобално, но Глобалният юг – дом на много от най-уязвимите общности –представлява под 10% от всички дела.
Към средата на 2025 г. са заведени 3099 дела, сочат данни на Центъра за право в областта на изменението на климата „Сейбин“:
- САЩ – две трети от всички дела
- Европа – 32%
- Азия – 6%
- Африка – 2%.
„Дълго време се смяташе, че климатичните дела няма да се развият в Азия“, казва Джолийн Лин, директор на Азиатско‑тихоокеанския център за екологично право.
Според нея основните пречки са слабото върховенство на закона, корупцията, липсата на съдебна независимост и ограниченото пространство за активизъм.
Много съдии в региона все още не са запознати с климатичните дела и избягват подобни казуси.
2024: повратна година за региона
Въпреки трудностите, климатичните дела в Азия се увеличават. Лин определя 2024 г. като „особено значима“ за региона. През същата година Конституционният съд на Южна Корея постанови, че части от Закона за въглеродния неутралитет са противоконституционни, защото не защитават правата на бъдещите поколения.
Делото е заведено от екологичната организация „Младеж за климатични действия“, която води климатични стачки и настоява за чиста енергия.
Нарастваща вълна от климатични дела в цяла Азия
Върховният съд на Индия призна защитата от неблагоприятните последици от климатичните промени като основно конституционно право. Решението произтича от дело, свързано със защитата на критично застрашената птица – голямата индийска дропла – застрашена от сблъсъци с въздушни електропроводи, изграждани като част от разширяваща се инфраструктура за възобновяема енергия.
През януари в Малайзия местен климатичен наблюдател заведе първо по рода си дело за „greenwashing“, твърдейки, че компания за изкопаеми горива е рекламирала продукт като „въглеродно неутрален“, въпреки че е базиран на изкопаеми горива. Според Куберан Хансрадж Кумаресан от RimbaWatch делото ще тества как съдилищата тълкуват климатичните задължения и ще очертае институционалните бариери пред бъдещи искове.
През април група младежи съди малайзийското правителство заради обезлесяване, настоявайки страната да спази ангажимента си за минимум 50% горска покривка. Те твърдят, че продължаващата загуба на гори застрашава бъдещите поколения.
Дела в чужбина
Климатични дела се водят и извън националните юрисдикции. Оцелелите от супертайфуна Рай заведоха иск срещу Shell в Обединеното кралство, където е централата на компанията. Това е стратегически ход, тъй като според Джеферсън Чуа, активист на Greenpeace Philippines, британските съдилища имат по-развита климатична съдебна практика и по-силни механизми за оценка на корпоративната отговорност.
През 2023 г. четирима жители на индонезийския остров Пари заведоха дело срещу швейцарската компания Holcim, настоявайки за 69% намаление на емисиите до 2040 г., компенсации за щетите и финансиране на мерки за защита от наводнения. Кантоналният съд в Цуг прие делото през декември миналата година.
Делото е все още в ранен етап, но вече има „домино ефект“: цитиран е в австралийско оспорване на разрешително за въглищна мина, а швейцарски адвокатски кантори предупреждават корпоративни клиенти за правни рискове, свързани с високите емисии.
Справедливост в променящия се климат
Според Джолийн Лин от Азиатско-тихоокеанския център за екологично право нараства броят на климатичните дела в Азия, тъй като осведомеността за климатичните рискове се увеличава, а „прозорецът за действие“ се стеснява. Очаква се повече искове, насочени към „загуби и щети“, чрез които засегнатите общности търсят обезщетение за вреди, причинени от климатичните въздействия.
Разширяването на климатичните дела е част от по-широка стратегия за търсене на отговорност на различни нива.
„Това е мощен инструмент за засегнатите общности, но не и единственият. Не е универсално решение.“, казва Йоханес Вендланд от HEKS-EPER.
Освен че създават правни прецеденти, делата дават възможност на засегнатите общности да бъдат чути и да участват активно в процеса..
„Искаме да покажем, че това е възможно. Големи компании като Shell могат да бъдат държани отговорни – дори ако процесът е дълъг.“, казва Джеферсън Чуа от Greenpeace Philippines.
За много от ищците съдебната битка е въпрос на бъдеще и достойнство.
Ако един ден внуците ми попитат какво съм направила за природата, ще мога да отговоря: борих се за вашето бъдеще“, казва една от участничките в делото.
