Тъй като политиците на ЕС влизат във финалните преговори по Закона за декарбонизация на промишлеността (NZIA), те трябва да осигурят амбициозни разпоредби за съхранение на CO2. Член 18 от Закона трябва да бъде защитен, за да се гарантира, че производителите на нефт и газ носят отговорност за разработването на съхранение на въглерод, пише Матео Гуиди в Euractiv.
Матео Гуиди е главен политически анализатор в Carbon Gap, европейска екологична неправителствена организация, фокусирана върху отговорно увеличаване на премахването на въглероден диоксид като важно допълнение към намаляването на емисиите.
Основният фокус на Закона за декарбонизация на промишлеността, предложен от Европейската комисия през март 2023 г., е увеличаване на производството на чисти технологии в ЕС. Предложението съдържа и глава относно необходимостта от ускоряване на предоставянето на капацитет за съхранение на CO2 в целия Съюз.
Мащабно съхранение на CO2
Разработването на мащабно съхранение на CO2 е от съществено значение за усилията на ЕС да внедри технологии за управление на въглерода, като отстраняване на въглероден диоксид (CDR) и улавяне и съхранение на въглерод (CCS). И двете технологии са необходими, ако Европа иска да постигне климатична неутралност до 2050 г., според водещи научни органи, включително Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата.
Важно е, че Европейският парламент добави CDR към технологиите с нулева мрежа, поддържани от NZIA, запълвайки значителна празнина в предложението на Комисията.
Законът въвежда цел на ниво ЕС от 50 милиона тона (Mt) капацитет за съхранение на CO2 годишно, който трябва да бъде достигнат до 2030 г. Геоложкото съхранение ще бъде изключително необходимо за предстоящите проекти за управление на въглерода, които се очаква да бъдат разработени в държавите-членки през следващите години и десетилетия. Европейската комисия изчислява, че годишното геоложко съхранение на ЕС трябва да бъде 80–298 MtCO2 до 2050 г.
Отговорност
Важно е, че член 18 възлага отговорността за разработването на такова съхранение на базираните в ЕС производители на нефт и газ според съответните им нива на производство между 2020-2023 г. Петролната и газовата промишленост е в добра позиция да осигури съхранение на въглерод, тъй като техните производствени обекти често могат да бъдат превърнати в уловители на въглерод (например в изчерпани нефтени и газови находища). Индустрията може също така да обедини съществуващия си опит и значителни финансови ресурси, за да поеме отговорността, която носи за отрицателното въздействие върху климата на своите продукти.
След като Съветът прие позицията си миналия четвъртък, преговорите с Парламента и Комисията (трилози) ще започнат тази седмица с плътен график. От жизненоважно значение е законодателите да запазят амбицията на предложението относно капацитета за съхранение на CO2 и дори да засилят задължението за производителите на нефт и газ, както наскоро беше призовано от водещи европейски неправителствени организации.
Позицията на Европейския парламент, приета през ноември, потвърждава целта за съхранение от 50 милиона тона и свързаното задължение за петролния и газовия сектор, предложено от Комисията, като го разширява, за да обхване производителите и всички доставчици в ЕС. Въпреки че конкретното прилагане на такова разширение се нуждае от допълнително изясняване, то изпраща ясен сигнал към индустрията и би било положително развитие от гледна точка на отговорността на производителя.
Трябва да се отбележи, че Парламентът също така въведе възможността за прилагане на възпиращи санкции или глоби в случай на неспазване от нефтените и газовите предприятия.
Гъвкавост
За съжаление, държавите-членки в Съвета нямаха същия подход към разпоредбите относно съхранението на CO2, описани в член 18. Някои държави-членки, като Дания, Холандия и Румъния, първо призоваха за пълно отхвърляне на този член и след това поискаха изключения, които да бъдат добавени към текста. Общият подход на Съвета потвърждава такива ад хок изключения, включително възможността държава-членка да поиска дерогация за петролни и газови компании, при условие че целта за съхранение вече е постигната чрез други средства.
Въпреки че е разумно да се позволи известна гъвкавост на държавите-членки при прилагането на член 18, добавянето на твърде много изключения рискува да намали силата на задължението и да подкопае целта на цялата глава за съхранение на CO2 от NZIA.
За да бъде ефективен при съхранението на CO2, Законът за декарбонизация на промишлеността трябва да постави ясна цел до 2030 г. и да определи кой ще отговаря за нейното постигане навреме. Освен това трябва да се изясни кой в крайна сметка ще плати сметката за съхранението и свързаната с него инфраструктура. Като се имат предвид неотдавнашните рекордни печалби, реализирани от нефтената и газовата промишленост, те трябва изрично да бъдат финансово отговорни за развитието на пълната стойностна верига за съхранение на CO2.
Прочетете още: