Световната метеорологична агенция (СМО) предупреди в нов доклад, че през миналата година са поставени нови рекорди за покачване на морското равнище, топене на ледници и високи температури. В доклада за състоянието на глобалния климат през 2022 г., публикуван преди Деня на Земята, агенцията на ООН подчертава тревожните тенденции, отбелязващи прогресирането на изменението на климата.
Те включват рекорди за топене на ледници през 2022 г. и спад на морския лед в Антарктида до най-ниското регистрирано ниво през февруари 2022 г. Междувременно океанът става все по-топъл, като количеството топлина е на ново рекордно ниво през 2022 г.
Съхранихме повече от 90 процента от излишната топлина, която сме донесли на планетата в океана, и която дава повече енергия за тропически бури, циклони, урагани и тайфуни”, коментира Петери Таалас, генерален секретар на СМО на пресконференция, цитиран от Euronews.
Скоростта на глобалното покачване на морето също се е удвоила от 1993 г. насам, достигайки нов рекорд.
Удвоихме покачването на морското равнище през последните 20 години. Имахме покачване на морското равнище с 2,3 мм на година – преди 20 години – и наскоро видяхме покачване с 4,6 мм на година. И това увеличение до голяма степен идва от топенето на големи ледници в Гренландия и Антарктида”, казва Талаас.
Той добавя, че глобалното покачване на морското равнище може да бъде особено опустошително, тъй като много от най-големите градове и райони с най-висока гъстота на населението по света са в крайбрежни райони. Ниско разположени държави като Холандия и Бангладеш също са изложени на риск.
Това трябва да бъде и може да бъде един от мотиваторите за по-амбициозни средства за смекчаване на изменението на климата”, добавя той.
Последните осем години са били най-топлите в историята
В световен мащаб последните осем години са най-топлите, регистрирани от 1850 г. насам с температури с 1,15 градуса по Целзий над средните за 1850-1900 г. Миналата година са регистрирани няколко температурни рекорда в Европа, в страни като Швеция, Обединеното кралство, Ирландия и Германия. Въпреки тези данни, през 2021 г. имаше рекордно високи концентрации на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и азотен оксид, се добавя в доклада.
Саманта Бърджис, заместник-директор на службата за изменение на климата Copernicus, каза, че нивото на парникови газове, произведени в Европа например, ще направи малко вероятно да се постигне целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий, заключение, достигнато и в доклад на IPCC.
Счупихме рекордите в три основни концентрации на парникови газове. CO2, метан и азотен оксид, а годишното увеличение на концентрацията на метан миналата година беше най-високото, което сме регистрирали от 1980 г. насам. Мащабът на газовете, които вече сме отделили, вероятно ще увеличи негативните метеорологични модели до 60-те години на миналия век, „независимо от нашия успех в смекчаването на климата“, добавя Талаас.
Докладът на СМО беше публикуван ден след като доклад на Коперник показа, че Европа е преживяла втората си най-топла година, регистрирана някога през 2022 г., страдайки от интензивни и продължителни горещи вълни и широко разпространена суша. Миналата година Европа имаше най-горещото си лято в историята, имаше рекордна загуба на лед от ледниците и рекорден брой слънчеви часове. Тази екстремна топлина доведе до неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве, пише още в доклада си Коперник.
Изменението на климата идва с хуманитарни рискове за обществото
Докато емисиите на парникови газове продължават да нарастват и климатът продължава да се променя, населението по света продължава да бъде сериозно засегнато от екстремни метеорологични и климатични събития“, каза Таалас в изявление.
Той подчертава още, че сушата в Източна Африка, рекордните валежи в Пакистан и горещите вълни в Китай и Европа са засегнали десетки милиони хора и са нанесли щети за милиарди евро. Горещите вълни в Индия и Пакистан „причиниха спад в добивите“, който след това се влоши поради войната в Украйна, се добавя в доклада.
Климатичните и метеорологичните условия доведоха и до повече вътрешно разселване. Най-лошата суша от 40 години в Африканския рог доведе до разселване на населението, както и силните бури в Сирия и рекордните валежи в Пакистан, където наводненията засегнаха повече от 30 милиона души.
Генералният секретар на СМО каза междувременно, че агенциите на ООН се стремят да гарантират, че всички хора имат достъп до услуги за ранно предупреждение.
В момента около сто държави нямат адекватни метеорологични услуги. Постигането на тази амбициозна задача изисква подобряване на мрежите за наблюдение, инвестиции в ранно предупреждение, хидроложки и климатични услуги“, каза той.
По думите на Талаас разполагаме с нарастващо количество средства, за да постигнем успех в смекчаването на климата, но трябва да ускорим действията си, за да успеем да постигнем целите на Париж от 1,5 до 2 градуса.
В изявление преди Деня на Земята генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че човечеството зависи от природата.
От въздуха, който дишаме, през водата, която пием, до почвата, в която се отглежда нашата храна – здравето на човечеството зависи от здравето на Майката Земя. И все пак изглеждаме адски склонни към унищожение”, каза Гутериш.
Прочетете още:
Испания е изправена пред риск от недостиг на храна заради тежката суша
