Съветът на Европа прие международен договор, който ще помогне на страните членки да се справят със сериозни екологични престъпления, предава Евронюз. Тази международна организация с 46 членове защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Европа. На заседанието на Комитета на министрите в Люксембург в сряда, 14 май, Съветът прие Конвенцията за защита на околната среда чрез наказателно право, наред с други ключови екологични цели. Според някои правни експерти обаче Комитетът е пропуснал възможността да защити законно правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда за всички в Европа.
Как Конвенцията ще помогне на страните да се борят със сериозни екологични престъпления?
Този правно обвързващ международен договор предоставя стабилна правна рамка, с която страните могат да се справят със сериозни екологични престъпления, които понякога остават ненаказани или недостатъчно преследвани. Дори тези, които се случват през граница. Разработен в продължение на две години от експерти и заинтересовани страни от 46-те държави членки на Съвета, с приноса на ЕС, ООН, Интерпол и групи на гражданското общество, регламентът определя и криминализира широк спектър от престъпления, свързани с околната среда. Държавите вече ще могат да преследват умишлени действия, водещи до екологични бедствия, подобни на екоцид.
„Тази конвенция е повратна точка за опазването на околната среда. Тя се справя директно с днешните неотложни екологични заплахи и използва силата на наказателното правосъдие, за да защити планетата. Конвенцията е един от стълбовете на нашата нова стратегия за околната среда. Заедно те отбелязват смела крачка напред, свързвайки екологичните действия с правата на човека, демокрацията и върховенството на закона“, казва генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе.
Мерките са недостатъчни
Наред с договора за защита на околната среда чрез наказателно право, Съветът на Европа прие и нова дългосрочна екологична стратегия. Тя включва пет ключови цели:
- Да интегрира правата на човека в екологичните политики и обратно;
- Да укрепи демократичното управление по екологични въпроси;
- Да подкрепя и защитава защитниците на правата на човека в областта на околната среда, защитниците на околната среда и лицата, подаващи сигнали за нередности;
- Да предотвратява и преследва престъпления, свързани с околната среда;
- Да защитава дивата природа, екосистемите, местообитанията и ландшафтите.
Но експерти по екологично право казват, че Съветът е пропуснал ключова възможност да започне правно да защитава правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда за всички в Европа.
Във време, когато европейците са все по-засегнати от тройната планетарна криза на замърсяване, изменение на климата и загуба на биоразнообразие, според тях, държавите са пропуснали да се отзоват на призива на парламентаристи, академици и гражданско общество, като предприемат решителни действия за законова защита на правото на здравословна околна среда.
„Възмутително е, че през 2025 г. Европа все още не е признала законно правото на здравословна околна среда като основно човешко право“, казва Себастиан Дюк, старши адвокат в Центъра за международно екологично право (CIEL).
Европа е единственият континент, който не признава правото на здравословна околна среда. Дюк казва, че по време на преговорите на министерско ниво Швейцария и Норвегия са водели опозицията срещу признаването на правото на здравословна околна среда, въпреки нарастващите доказателства за опустошителното въздействие на вредите за околната среда.
„Европа трябва да е водеща, а не да изостава, когато става въпрос за правата на човека. Но тенденцията се обръща. За щастие, следвайки примера на Франция, Словения и Португалия, някои правителства чуват призива на гражданите и експертите да се заемат и да гарантират, че Европа вече няма да е единственият континент, чиято регионална система за правата на човека не признава законно правото на здравословна околна среда като основно човешко право“, добавя той.
Според Дюк Съветът на Европа трябва незабавно да започне преговори за протокол за защита на това право съгласно Европейската конвенция за правата на човека.
„Унищожаването на околната среда има жертви – реални хора, които изпитват реални вреди – и докато техните права не бъдат защитени и не бъде възстановена справедливост, гражданското общество няма да отстъпи“, казва той.
