Осигуряването на финансиране, необходимо за предотвратяване на най-лошите въздействия на климатичната криза, ще бъде много сериозно препятствие. Признанието дойде от страна на ООН, след като две жизненоважни международни конференции не успяха да постигнат напредъка, необходим за генериране на средства за бедните страни, предава Гардиън.
До срещата на върха на ООН за климата COP29 в Азербайджан през ноември остават по-малко от пет месеца, но все още няма разбирателство как да се преодолее разликата от почти трилиони долари между това, което развиващите се страни казват, че е необходимо и приблизително стоте милиарда долара годишно за финансиране на климата, които обществени източници в богатия свят насочват към засегнатите развиващи се нации в момента.
Богатите страни досега не са дали много индикации, че се справят с предизвикателството. Срещата на върха на Г-7 на държавните глави на най-богатите страни в света, която се проведе в Италия миналия уикенд, заобиколи темата за финансирането на климата. На разговорите все пак беше отбелязана
„важността на фискалното пространство и мобилизирането на ресурси от всички източници за увеличаване на действията в областта на климата и развитието особено за уязвимите страни”.
Реакции
Екоактивисти казаха, че обещанията на Г-7 за „работа върху координиран подход“ са твърде неясни.
Хариет Сингх, глобален директор по ангажимента на Инициативата за договора за неразпространение на изкопаеми горива, заяви:
„Страните от Г-7 отново не успяха да изпълнят задълженията си в отговор на климатичната криза. Богатите страни носят значителна отговорност пред развиващите се страни за вредата, която са нанесли чрез години на експлоатация на ресурси и последващите въздействия, причинени от изменението на климата. Те дължат трилиони долари годишно на стотици милиони хора, страдащи и умиращи от климатичните въздействия.“
Сима Камурие, ръководител на програмата в мозъчния тръст E3G, каза:
„Лидерите на Г-7 не успяха да представят пълноценния, структуриран и специфичен икономически и финансов план за действие, който е необходим за глобалната климатична безопасност. В този момент е необходимо много повече от предложения на варианти или рамки на високо ниво.“
Мохамед Адоу, директор на мозъчния тръст Power Shift Africa, предупреди, че без финансиране развиващите се страни не могат да се надяват да намалят емисиите си и да се справят с въздействието на климатичната криза. Той каза:
„От развиващите се страни се очаква да убият климатичния дракон с невидими мечове, след като са получили нулеви гаранции за дългосрочното финансиране, от което се нуждаят.“
Саймън Стийл, ръководителят на ООН по въпросите на климата, предупреди:
„Не можем да продължим да отлагаме тазгодишните проблеми за следващата година. Цената на климатичната криза – за хората и икономиката на всяка нация – само се влошава.“
Каква е позицията на развитите страни?
През ноември в Азербайджан на тазгодишната среща COP29 правителствата трябва да договорят нова рамка за финансиране на климата и „нова колективна количествена цел“, която ще определи колко богатите държави трябва да осигуряват на най-бедните и как трябва да се събират и харчат парите.
Изследване на икономистите Никълъс Стърн и Вера Сонгве през 2022 г. предполага, че около 2,4 трилиона долара ще са необходими годишно за справяне с климатичната криза от развиващите се страни, с изключение на Китай. От тази сума около 1,4 трилиона долара могат да дойдат от вътрешните бюджети на страните, оставяйки около 1 трилион долара, които трябва да дойдат от източници като Световната банка и други банки за развитие.
Развитите страни до голяма степен са съгласни, че такива суми са необходими, но се противопоставят на внушението на някои развиващи се страни, че всичко трябва да идва от техните данъкоплатци. Вместо това, те биха искали част от средствата да идват от частния сектор, както и от други източници, като пазарите на въглеродни емисии.
Те също така посочват факта, че богатите нефтодържави като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства нямат задължение да дават принос във финансирането на климата, нито пък страните с процъфтяващи икономики, които все още се класифицират като развиващи се, като Китай, Южна Корея и Сингапур.