В Балтийско море успешно се развива един любопитен проект – производство на пресни морски дарове в отдалечени вятърни паркове навътре във водата, съобщава Евронюз.
Управляван от шведската държавна енергийна фирма Vattenfall и датския университет в Орхус, проектът стартира през 2023 г. край датския източен бряг в най-големия вятърен парк в Скандинавия, Kriegers Flak.
С първата си реколта само 18 месеца по-късно, той вече показва признаци на ранен успех.
Надпреварата за пространство под вълните
„Има нарастваща конкуренция за пространство на сушата, но и в морето. Можем в една област да произвеждаме както енергия без изкопаеми горива, така и храна за нарастващото население“, казва Анет Брун, старши учен от университета в Орхус, която ръководи проекта.
С капацитет от над 600 мегавата, Kriegers Flak може да захранва до 600 000 домакинства. Неговите 72 турбини доставят чиста енергия до близката Дания, както и до Германия на юг.
Но изследователите видяха друг потенциал в рамките на площта на парка от 132 квадратни километра.
Водата между въртящите се перки е превърната в експериментална подводна ферма за морски дарове.
Четиристотинметрови линии се простират между турбините, отглеждащи водорасли и мидени култури. Морските водорасли наскоро бяха събрани за първи път.
Ползите от улавянето на въглерод от отглеждането на миди
„Водораслите и мидите са нискотрофични аквакултурни култури, което означава, че могат да се произвеждат без използването на торове. Те поемат хранителни вещества от морето и произвеждат здравословни храни“, обяснява Брун.
Скорошен анализ на университета в Орхус предполага, че тонове пресни морски дарове могат да се произвеждат годишно, като се използва само една десета от площта на вятърния парк на Дания. Изследователите казват, че ползите могат да надхвърлят производството на храни – културите от миди и водорасли могат да помогнат за подобряване на качеството на водата и улавянето на въглерод.
„Това са култури, които живеят от това, което поемат от морето, те улавят емисии, вместо да генерират емисии“, казва Брун.
Стремежът на Европа към учетворяване на производството на вятърна енергия
Изследователите казват, че сега е моментът да се разработят насоки, които да насърчат компаниите да планират многократно използване на океана, докато европейските нации масово увеличават производството на чиста енергия от вятърни турбини в Северно море.
През 1991 г. Дания стана първата страна в света, която инсталира търговски офшорен вятърен парк. Повече от 30 години по-късно почти половината от производството на електроенергия в Дания се генерира от вятърни турбини.
Насочени към постигане на климатичните цели и намаляване на енергийната зависимост от Русия, девет европейски държави, включително Дания, миналата година обявиха планове за четирикратно увеличаване на текущото производство до 120 гигавата до края на десетилетието и преминаване към 300 гигавата до 2050 г.
„Идеята има огромен потенциал. Има толкова много неизползвана площ. Комбинирането на ВЕИ с производството на устойчива храна е пътят към бъдещето“, казва експертът по биологични науки на Vattenfall Тим Уилмс.
Какво въздействие оказват офшорните вятърни паркове върху подводните екосистеми?
Все повече изследвания показват, че офшорните вятърни паркове могат да имат както положително, така и отрицателно въздействие върху местните екосистеми.
Офшорните проекти бяха критикувани за щети, причинени на морското дъно по време на строителството, шумово замърсяване и вече опровергани твърдения, че са причинили смърт на китове.
Междувременно големите камъни, положени в основата на турбините за предотвратяване на ерозия, могат също да действат като изкуствени рифове, привличащи повече морски живот.
Уилмс казва, че подводните проучвания на по-стари вятърни паркове разкриват структури, които са напълно трансформирани и обрасли с различни растителни видове.
