Тарифата на ЕС за CO2 продължава да провокира основни оперативни въпроси сред бизнес общността, въпреки че компаниите вече са обект на официалните задължения за докладване, пише Euractiv.
На 1 октомври 2023 г. влезе в сила първото в света климатично мито за внос – Механизмът за коригиране на въглеродните граници (CBAM).
Схемата ще наложи мита върху редица въглеродно-интензивни продукти, внасяни в ЕС, като цимент, стомана, алуминий и торове, освен ако страните износителки не определят свои собствени вътрешни такси за свързаните въглеродни емисии.
Засега схемата само събира данни. Митата за чуждестранни продукти ще се прилагат едва от 2026 г. Въпреки това, CBAM вече е описан като „бюрократична лудост“ от бизнес групи.
Технически брифинги на ЕК
CBAM определя 31 юли като краен срок за докладване на вноса за 2023 г. В очакване на тази дата служителите по съответствието на компаниите посещават технически брифинги, организирани от данъчния отдел на Европейската комисия, за да разберат какво къде да подадат.
„В момента доставчиците изпращат документи по ISO 14067. Правилно ли разбрах, че те не могат да се използват?“
Този въпрос зададе анонимен консултант на една такава среща за техническа помощ, проведена на 19 юни, която беше отворена за обществеността.
ISO 14067 е днешният глобален стандарт за количествено определяне на емисиите на CO2, свързани с продуктите – и няма да бъде интегриран в отчитането на CBAM.
Това е само един от многото детайли, които затрудняват работещите по спазването на изискванията.
Самото докладване може да се извърши само ако вносителят на даден продукт има присъствие в ЕС. В противен случай трябва да бъде номиниран някой на тяхно място.
„Ще може ли компания, базирана извън ЕС, сама да отчита CBAM, ако има местна регистрация по ДДС в ЕС? В края на краищата, ако една компания може да плаща данъци в рамките на ЕС, защо да не докладва и да плати и таксите си за CBAM“, попита друг участник в срещата.
„Отговорът е не“, отговори служител от данъчния отдел на Комисията.
Объркването не се ограничава само до присъстващите на техническите срещи.
В писмо Международната търговска камара (ICC) предупреди за
„сериозни предизвикателства по отношение на съответствието, пред които са изправени компаниите от всякакъв размер, поради 27-те национални власти, на които фирмите трябва да докладват своите данни.“
Освен това процесът е допълнително затруднен от „технически проблеми“, които не позволяват на компаниите да имат достъп до схемата. Всичко това е придружено и от допълнителни грешки в системата, се добавя в писмото.
В Германия платформата беше офлайн седмици след началото на въвеждащия период на CBAM поради липса на отговорен орган.
„Много компании дори не успяха да се регистрират с месеци“, оплака се през януари асоциацията за обработка на машини VDMA.
В бизнес средите се разпространяват истории за любители на колоезденето, които поръчват винтове от чужбина и получават известия от CBAM, изискващи от тях да докладват емисиите на своите доставчици.
Следващи стъпки
Комисията ще бъде доста заета през следващите години дори преди схемата да започне да таксува вносителите.
„През третото тримесечие на 2024 г. компаниите извън ЕС, които искат да упълномощят представител, който да прави отчетите от тяхно име, ще получат условията и процедурите, които трябва да се следват“, обясни представител на Комисията.
Вторият закон, който се очаква по това време, ще определи инфраструктурата и практическите договорености на ИТ системата. ИТ системите за компаниите да докладват своите данни работят от 1 октомври 2023 г.
Ключовите стъпки за наблюдение включват доклад до края на годината, който ще проучи дали да се разшири CBAM до продукти „надолу по веригата“, като автомобили, които включват висок дял от някои от основните продукти, които вече са в обхвата на CBAM.
През втората половина на 2025 г. пък се очаква Комисията да обмисли дали да изключи електроенергията от схемата.
Друг доклад ще оцени до каква степен схемата може да засегне индустриите на по-бедните съседи.
