Нов мащабен доклад разкрива тревожния обхват на ежедневното ни излагане на микропластмаси, описвайки неизбежна „микропластична буря“, която идва от редица подценявани или новооткрити източници, предава earth.org.
Микропластмасите – миниатюрни пластмасови частици под 5 мм, приблизително колкото сусамово семе, образувани при разграждането на по-големи пластмаси – вече са открити навсякъде: в бутилирана вода, в изпражнения на бозайници, близо до върха на Еверест, в човешката кръв и органи, дори във въздуха, който дишаме. Но според доклада част от тях идват от по-малко очевидни или нововъзникващи източници, които досега са оставали в периферията на научното внимание.
Изследователите картографират отделянето на микропластмаси в пет категории: външна среда, вътрешни пространства, детски продукти, здравеопазване и лична хигиена, както и храни и напитки. Те описват микропластмасите като „всеобхватни, изобилни, невидими замърсители, съдържащи химични смеси… дебнещи във всеки ъгъл на живота ни, започвайки още преди раждането“.
Пренебрегнати източници
Докладът, поръчан от холандската Plastic Soup Foundation, анализира над 350 научни публикации, за да състави най-подробната досега база данни за източниците на човешко излагане на микропластмаси.
Докато някои източници са очевидни – като храни и напитки в пластмасови опаковки – други често остават незабелязани. В клинични условия например самите инструменти, използвани за спасяване на човешки живот, могат неволно да въвеждат пластмасови частици в тялото.
Според доклада операционните зали са значими „горещи точки“ за отделяне на микропластмаси, като концентрациите достигат до 9258 частици на квадратен метър по време на една работна смяна. Това излагане идва от широк набор от медицинско оборудване – сърдечни катетри, ортопедични импланти, силиконови гръдни импланти, стандартни интравенозни торбички за течности – всички те действат като директни канали за полимерни частици.
Проблемът е особено остър в отделенията за интензивно лечение на новородени, където най-уязвимите пациенти са изложени още от първите часове на живота си. Смята се, че недоносени бебета, получаващи интравенозно хранене, поглъщат до 115 микропластмасови частици за 72 часа само от пластмасовите инфузионни вериги. Рискът продължава и в ранна детска възраст чрез консумацията на бебешка формула, която може да съдържа значителни количества микропластмаси в зависимост от опаковката и начина на приготвяне.
Домашната среда също крие свои рискове: обикновени детски продукти като пластмасови тухлички и постелки за игра постоянно отделят частици PET, PVC и полипропилен във въздуха и праха по пода. Тъй като децата дишат повече въздух спрямо телесното си тегло и прекарват повече време в контакт с прах, пропорционалното им излагане е значително по-високо от това на възрастните.
Това присъствие на пластмаса в помещенията се усилва и от домакинските бои, които са съставени предимно от пластмасови свързващи вещества. Когато повърхностите се износват или се остъргват по време на ремонти, те освобождават огромни количества полимерни частици. Един слой боя, нанесен върху 100 квадратни метра, може да съдържа между 17 и 68 квадрилиона частици – превръщайки обикновените стени в значим, но често пренебрегван, източник на пластмасово замърсяване.
„Много хора все още възприемат замърсяването с пластмаса като проблем на океаните и плажовете, а не като нещо, което засяга собственото им здраве. Но самата среда, в която живеем, се превръща в генератор на микропластмаса – и излагането се случва непрекъснато, по начини, които повечето хора дори не подозират.“, казва Мария Вестербос, основател на Plastic Soup Foundation.
Нови източници могат да увеличат излагането
Докладът посочва и доказателства за нововъзникващи климатични интервенции, които могат допълнително да увеличат излагането на микропластмаси.
Сред тях е стратосферното аерозолно инжектиране – предложена техника за слънчева геоинженерия, която цели бързо охлаждане на планетата чрез разпръскване на отразяващи частици в стратосферата на височина 10-20 км. Макар настоящите изследвания да се фокусират върху серен диоксид или калциев карбонат, разглеждат се и пластмасови полимери. Според доклада това представлява „все още неизчислен, но потенциално терамащабен източник на умишлено добавени във въздуха микропластмаси“, като се отбелязва, че валежите вече съдържат частици от автомобилни гуми, синтетични тъкани и дрехи.
Държави като Обединеното кралство и САЩ финансират изследвания върху тази технология, която има потенциал да смекчи глобалното затопляне.
Пластмасата, произвеждана от изкопаеми горива, е отговорна за 3,4% от световните емисии на парникови газове – приблизително колкото цялата авиационна индустрия. Хората генерират 400 милиона тона пластмасови отпадъци годишно, като 60% от тях попадат в природата, където се разграждат, но никога не изчезват напълно.
Въпреки че дългосрочните ефекти от излагането на микропластмаси все още не са напълно ясни, рисковете са „научно правдоподобни, потенциално сериозни и несправедливи за настоящите и бъдещите поколения“, се казва в доклада.
