В средата на юни 2019 г. членовете на Обсерваторията на ЕС за капацитета и качеството на летищата се събраха на пленарна среща в Брюксел. Представителите на националното правителство и индустрията прегледаха дневния ред и се съгласиха да се съберат отново скоро – вероятно в края на 2019 или началото на 2020 г. Групата обаче така и никога повече не се събра и оттогава „свиването на капацитета“ на европейските летища продължава да е проблем.
Търсенето на въздушни пътувания се възстанови след пандемията от COVID-19 и отново достига горните граници на капацитета на летищата в много градове, с косвен ефект върху закъсненията, икономическия растеж и цените на самолетните билети.
„На някои места дебатът вече не е дали разширяването трябва да бъде разрешено, а дали действително съществуващият капацитет трябва да бъде ограничен или дори намален“, казва Оливер Янковец, генерален директор на асоциацията на летищната индустрия ACI EUROPE, пред Euractiv.
Янковец описа тенденцията като „явен акт на самонараняване – не само за засегнатите страни, но и за ЕС като цяло“.
През последните три години планове за разширяване летищата бяха отложени за Шарл дьо Гол (Париж), Хийтроу (Лондон) и летище Брюксел. Главният изпълнителен директор на последното, Арно Файст, призна тогава, че летището ще работи в рамките на съществуващата инфраструктура и че „абсолютно няма как да се говори за увеличен капацитет“.
Някои летища, като Шипхол (Амстердам) и Дъблин, трябва да се справят с ограничения на пътниците, които тласкат нивата на трафика под това, което инфраструктурата им физически може да поеме.
През 2018 г. агенцията на ЕС EUROCONTROL прогнозира, че летищата ще осигурят допълнителен капацитет за поемане на 3,7 милиона полета до 2040 г. В актуализация за 2022 г. EUROCONTROL изчисли, че новият капацитет вместо това може да поеме „само няколко полета“.
Въпреки че признава някои основателни опасения относно разширяването на летищата, Урания Георгуцаку, управляващ директор на европейската асоциация на авиокомпаниите A4E, каза, че налагането на ограничения на летищата в Европа трябва да спре.
Говорейки на пресконференция в Брюксел на 16 октомври, Георгуцаку добави, че иска „да получи яснота от Комисията относно това как да се управлява процесът по последователен начин“.
Политически отговор
Разширяването на летищата в Европа никога не е било лесно поради въздействието на шума и задръстванията върху местните общности. Но предишните национални и европейски власти, въпреки че имаха предвид местните проблеми, бяха склонни да подкрепят такова разширяване.
В своята авиационна стратегия от 2015 г. Комисията заяви, че силното претоварване на много големи европейски летища „поставя бъдещия устойчив растеж на авиационната система на ЕС под заплаха“ и призова за национални „рамки за стратегическо планиране на летища“.
Въпреки това, тъй като опасенията за климата излязоха на преден план в политическия дневен ред, властите все повече отхвърляха приоритета на разширяването на капацитета на летището.
Националните рамки, посочени в стратегията на Комисията от 2015 г., не са се материализирали и дискусиите на ниво ЕС сега са съсредоточени върху по-доброто използване на съществуващия капацитет чрез реформа на ЕС относно слотовете на пистите, наземното обслужване и таксите.
Запитан дали се надява, че следващата Комисия може да промени нещата по въпроса, Янковец беше предпазлив, като каза, че дискусиите „трябва да започнат с признаване по отношение на политиката и целите относно ролята на авиацията за нашата конкурентоспособност и извън нея“.
Помолен за коментар, говорител на Европейската комисия заяви, че по време на забавянето на авиацията по време на COVID-19 въпросът за капацитета на летището не е бил на преден план и че няма незабавни планове за среща на Обсерваторията на ЕС за капацитета и качеството на летищата.
Говорителят обаче отбеляза също, че предстояща законодателна проверка на пригодността ще разгледа, наред с други въпроси, „предизвикателства, свързани с разширяването“.
Слотовете, наземното обслужване и правилата за таксуване са в обхвата на тази проверка за пригодност, но тя остава без отговор относно Директивата на ЕС за шума, която е основното досие на ЕС относно ограниченията на капацитета на летището.
Загриженост за климата
Ограниченията върху капацитета на летищата идват на фона на ожесточен дебат – може ли авиацията да съчетае неограничения растеж с целите за климата? Пътят на декарбонизация за авиацията е технически предизвикателен и разчита на технологии, които все още се появяват или все още не са налични в голям мащаб. Твърдите ограничения на капацитета на отделните летища не биха били достатъчни за декарбонизиране на авиационния сектор сами по себе си, но биха направили задачата много по-лесна.
Дениз Оклер, ръководител на кампанията Travel Smart в неправителствената организация Transport & Environment, посочва проучвания, които заключават, че до 2030 г. авиацията трябва да намали емисиите с 30% спрямо 2019 г.
„Вместо това виждаме, че емисиите в сектора растат“, посочва Оклер.
Позовавайки се на нидерландското предложение за определяне на таван на CO2 за авиацията, тя посочи, че това може да се въведе в цяла Европа, използвайки въглероден бюджет за отделните летища. Тази перспектива е спечелила поне известна привлекателност сред лицата, вземащи решения.
„Намаляването на търсенето е най-ефективният начин за намаляване на авиационните емисии“, твърди и бъдещият комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра, преди изслушването му през ноември в Европейския парламент.
Икономически компромиси
Позволяването на ограничения върху капацитета на летищата може да е решението за най-малкото съпротивление за органите, които са загрижени за климата, но това би имало цена.
„Летищата и въздушната свързаност са от съществено значение за икономиката по отношение на огромния принос, който дават за самата икономика, за работните места и следователно за конкурентната позиция на Европа“, каза Янковец.
БВП и ръстът на авиационната дейност исторически са били тясно свързани, въпреки че Оклер посочва проучване, което казва, че тенденцията вече не е толкова силна. Най-непосредственото въздействие може да бъде усетено от пътниците.
Изследване, поръчано от ACI EUROPE, показва, че ограниченият капацитет на летищата механично води до по-високи цени на самолетните билети, когато търсенето се увеличи, въпреки че това варира според летището, времето на годината и вида на билета.
Въпреки че пътниците няма да приветстват по-високите цени, допълнителните приходи могат да се окажат решаващи, ако могат да бъдат насочени към общите 4,3 трилиона евро, които според световната индустрия са необходими за декарбонизация.
Но докато Европа може да желае да постави ограничения на летищата си, останалият свят все още не предприема подобни стъпки, а изменението на климата е глобален проблем.
„Това е много уникален европейски феномен, а ние, изглежда, сме загубили компаса“, заключава Янковец.
Според главния изпълнителен директор на Lufthansa Карстен Шпор ограничаването на капацитета на летището, ще намали полетите за хора с ниски доходи или живеещи в отдалечени райони.
„Ограничаването на авиацията е арогантно решение“, заяви той.
