Конференцията на ООН за биоразнообразието започва следващата седмица, две години след като последната среща на върха осигури глобално споразумение за защита на 30% от природата до 2030 г., известно като 30×30, предава Евронюз.
COP16 – 16-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD), подписана през 1992 г. – се провежда в Кали, Колумбия, от 21 октомври до 1 ноември. След историческите цели „30×30“, договорени на COP15, основният фокус ще бъде върху това как държавите действително могат да изпълнят това обещание през оставащите шест години.
„Това ще бъде страхотна възможност за една от нациите с най-голямо биоразнообразие в света. Това събитие изпраща послание от Латинска Америка към света за значението на действията в областта на климата и защита на живота“, заяви Сузана Мухамад, министър на околната среда на Колумбия.
В началото на тази седмица едва 25 държави и ЕС бяха представили планове за това как възнамеряват да защитят отслабените екосистеми на Земята.
Светът все още не е изпълнил нито една цел в историята на споразуменията на ООН за биологичното разнообразие. Но има съгласуван стремеж за действие, тъй като залозите продължават да растат: популациите на дивата природа на Земята са се свили със 73% само за 50 години. И обръщането на кризата с биоразнообразието е дълбоко свързано със справянето с климатичната криза.
Какво беше договорено на COP15?
Последната конференция на ООН за биоразнообразието в Канада завърши с Глобалната рамка за биоразнообразие Куминг-Монреал през декември 2022 г. Основният ѝ ангажимент беше да защити най-малко 30% от земята и водата в света и да възстанови 30% от деградиралите екосистеми до 2030 г.
Описван от някои като „Парижкото споразумение за природата“, Глобалната рамка също обещава да премахне или пренасочи 500 милиарда долара вредни за околната среда субсидии, включително за изкопаеми горива.
Междувременно нациите трябва колективно да мобилизират 200 милиарда долара годишно за опазване от публични и частни източници. От тях развитите страни са отделяли 20 милиарда долара годишно до 2025 г., като до 2030 г. те ще нараснат до 30 милиарда долара.
Правителствата също се съгласиха да предприемат спешни действия за предотвратяване на изчезването на видове, след неотдавнашни предупреждения от учени, че поставяме началото на шестото масово изчезване на Земята.
Въпреки че изискванията не са правно обвързващи, от държавите се изисква да демонстрират напредъка си в постигането на четирите всеобхватни цели и 23 по-малки цели чрез национални планове за биологично разнообразие.
Нови национални цели за биоразнообразието
Новите национални стратегии и планове за действие за биологичното разнообразие (NBSAP) трябва да бъдат изготвени до началото на COP16.
„За да успеят тези планове, те трябва да начертаят курс, който защитава и възстановява природата, като същевременно укрепва икономиките и осигурява достатъчно храна, вода и ресурси, за да могат всички хора да просперират“, пише Кристъл Дейвис от Института за световни ресурси (WRI).
Естествено, националната картина варира значително по света по отношение на екологичните богатства, които държавите притежават, както и политическата власт, която имат, за да ги защитават.
WRI отбелязва ценни стъпки в някои от страните с „мегаразнообразие“ в света, където се намират приблизително 70% от световното биоразнообразие. Бразилия, например, обхващаща 60% от тропическите гори на Амазонка, успя да намали загубата на гори с 36% миналата година под ръководството на президента Луис Инасио Лула да Силва. Колумбия намали загубата на първични гори с близо 50%.
Но глобалната изследователска организация с нестопанска цел все още изчислява, че в световен мащаб земя, почти два пъти по-голяма от Индия, ще бъде превърната в земеделска до 2050 г. И от 17-те държави с голямо разнообразие, където опазването на природата има огромно въздействие, само пет досега са изготвили свой план досега, според CarbonBrief.
Правата на коренното население
Добре документирано е, че екосистемите са най-безопасни в ръцете на техните традиционни пазители – коренното население и местните общности.
Нов доклад на природозащитната организация Fauna & Flora, например, установява, че местните проекти за опазване имат по-голямо въздействие и са по-трайни.
„Онези, които живеят най-близо до райони с високо биоразнообразие, вероятно ще имат най-добри познания за местния район и този опит трябва да бъде подкрепян от природозащитни организации, правителства и други заинтересовани страни, а не да се потъпква“, казва изпълнителният директор Кристиан Телеки.
След множество призиви в обхвата на Глобалната рамка за биоразнообразие да се включи признаването на правата на местните общности, COP16 сега има задачата да превърне това в политика.
Кристъл Дейвис, глобален директор на програмата за храна, земя и вода на WRI, предлага осигуряване на собственост върху земята за коренното население и местните общности, включване на техните гласове и системи от традиционни знания в политическите решения и предоставяне на повече финанси, за да ги овластят като настойници.
ЕС трябва да покаже лидерство
Експертите също подчертават необходимостта от съвместни решения на COP16. Тъй като глобалната хранителна система е най-големият двигател на загубата на биологично разнообразие, за консумацията трябва да се намери систематично и справедливо решение.
„Държавите трябва да свържат политиките за опазване на природата с политиките за хранителните системи и сигурността на водата – както в своите национални планове за биоразнообразие, предвидени до COP16, така и в своите национални ангажименти за климата, предвидени в началото на 2025 г.“, казва Дейвис.
WWF също така подчертава, че COP16 трябва да проправи пътя за по-нататъшно интегриране на природата в действията за климата на предстоящите COP за климата. Според участниците в кампанията сега е моментът ЕС да покаже лидерство.
„Край на празните обещания без действие – новоизбраните лидери на ЕС и Комисията трябва да приемат закони, които защитават жизненоважни екосистеми, гарантират чиста вода и осигуряват здравословна храна“, казва Шпела Бандел Руиз, активист на Грийнпийс за биоразнообразието в Централна и Източна Европа.
