Младите хора в България имат ограничена представа за възможностите за професионална реализация, докато технологиите вече трансформират професиите и уменията, които бизнесът търси. Междувременно много от специалистите училището все още не създава.
Темата за разминаването между очакванията на учениците, възможностите на образователната система и нуждите на бизнеса бе обсъдена по време на дискусията „Между интегралните задачи и интегралното бъдеще: училище, AI и професии“, организирана от Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.
Гергана Раковска, председател на Фондация на бизнеса за образованието, представи данни от доклада на Световния Икономически Форум “Бъдещето на работната сила” за десетте най-бързо изчезващи професии до 2030 г.:
- Пощенски служители
- Банкови касиери
- Оператори по въвеждане на данни
- Касиери и билетни служители
- Административни асистенти
- Работници в пчеларската индустрия
- Счетоводители, финансисти и касиери
- Складови служители
- Кондуктори в транспортния сектор
- Амбулантни търговци, вестникари и улични продавачи
От другата страна, топ 10 на най-бързо растящите работни места са:
- Специалистите по големи данни
- Инженери във FinTech
- Специалисти по изкуствен интелект
- Разработчици на софтуер и приложения
- Специалисти по управление на сигурността
- Специалисти по съхранение на данни
- Специалисти на електрически превозни средства
- UI и UX дизайнери
- Шофьори на леки камиони
- Доставчици и IoT специалисти.
Най-търсените умения през 2025 г.
- Изкуствен интелект и големи данни
- Мрежи и киберсигурност
- Технологична грамотност
- Креативно мислене
- Устойчивост, гъвкавост и адаптивност
- Любознателност и учене през целия живот
- Екипна работа и управление на хора
- Аналитично мислене
- Екологична отговорност
Предизвикателства пред образователната система в България
По време на дискусията бе засегната темата за най-големите предизвикателства пред българската образователна система. Сред тях са липсата на свобода и усещане за смисъл в ученето, доминираща роля на оценките, което води до стрес и загуба на мотивация от страна на учениците, претоварени и често безполезни учебни програми, слабо развити умения за съвместно учене със съученици, както и липса на добре развити умения за търсене и използване на помощ за учене.
“Младите хора имат нужда от добрия пример, имат нужда от кариерно ориентиране. Те не избират професионалния си път достатъчно информирано”, обясни Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Обучението на младите поколения се различава значително от досегашния подход и се влияе от цифровата зависимост, дефицит на вниманието и мотивация чрез личностно развитие.
“Нашата задача като преподаватели се промени през годините. Трябва да бъдем много креативни, за да задържим вниманието на младите хора, които днес не си представят живота извън интернет. Те комуникират много по-лесно през телефона отколкото на живо”, разказа Жюстин Томс, преподавател в НБУ.
Предприемаческото мислене е важно за младите хора, а образованието не отговаря на нуждите на бизнеса.
“През годините съм създал два обучителни центъра, единият с Microsoft (Dream Space). Чрез тях се опитахме да покажем на учителите как те могат да променят моделите на преподаване. Технологичните компании инвестират в учители, които се учат как да преподават в новия свят. Много трудно се случват нещата и има едно блокиране на желанието от тяхна страна да се продължи напред. Ако нямаме политика, която освен мотивирането, да ги задължи, трудно ще се промени нещо”, заяви Иво Русев, Главен търговски директор в Телелинк Бизнес Сървисис.
Според Кристиян Михайлов, Съосновател на PARAi, един от проблемите е, че инвестираме много в техника, но не инвестираме достатъчно в хората.
“Как да обърнем начина на мислене на държавните институции, че компетенциите трябва да бъдат на първо място, не техниката. Ако нямаме този гръбнак, всичко останало е безмислено. Ние обичаме да правим реформи бързо, а образованието няма как да се трансформира толкова бързо.”, каза той.
Михайлов очерта като проблем и липсата на споделяне на данни от страна на МОН, които да покажат реалната картина в страната.
