Рекордните горещини в Европа през 2024 са свързани с десетки хиляди смъртни случаи, след като екстремните температури достигнаха „силно уязвими“ части на континента. Нови изследвания показват, че между 1 юни и 30 септември 2024 г. в Европа са настъпили изумителните 62 775 смъртни случая, свързани с горещините – скок от 23,6% в сравнение с предходното лято.
Лятото на 2024 г. е било най-горещото в Европа, според климатичната служба „Коперник“ на Европейския съюз. Проучването, ръководено от Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal), се фокусира върху 654 региона в 32 държави и свързва над 181 000 смъртни случая с причини, свързани с горещините, в периода от 2022 до 2024 г.
Крис Хокнел, директор на Eight Versa, консултантска компания за устойчивост в Лондон, обаче казва, че е възможно тази статистика да е била значително омаловажена.
„Много смъртни случаи, свързани с жегата, не се съобщават“, казва той пред euronews.com. „В някои отношения е подобно на Covid: жегата често влошава съществуващите здравословни проблеми, поради което възрастните хора са особено уязвими. Не винаги е ясно дали топлинният стрес е бил пряката причина за смъртта или допринасящ фактор, но статистическият сигнал е ясен; смъртността се увеличава по време на екстремни горещини.“, добавя той.
Най-много смъртни случаи са регистрирани в Италия
Публикувано в Nature Medicine, проучването установява, че страната с най-голям брой смъртни случаи от горещини е Италия, където над 19 000 души са починали през четиримесечния период.
Смята се, че високите температури в страната, които достигнаха знойните 40°C в градове като Рим и Палермо, както и увеличеният брой на възрастно население, са допринесли за смъртните случаи.
Всъщност, при хора над 75 години, прогнозната смъртност е с 323% по-висока, отколкото във всички останали възрастови групи. Броят на смъртните случаи, свързани с жегата, сред жените също е с 46,7% по-висок в сравнение с мъжете.
Най-засегнатите страни през 2024 г.
Испания е регистрирала втория най-голям общ брой смъртни случаи, свързани с жегата, през 2024 г. – 6743. Следват я Германия (6282), Гърция (5980) и Румъния (4943).
България (3414), Сърбия (2515), Франция (2451), Полша (1780) и Унгария (1443) също попадат в списъка на 10-те най-засегнати страни.
По отношение на смъртността, която се отнася до броя на смъртните случаи спрямо населението на страната, Гърция е регистрирала най-високи нива на смъртност, свързана с жегата, – 574 смърни случая на милион.
След нея се нареждат България (530 смъртни случая на милион) и Сърбия (379 смъртни случая на милион).
Изследователите подчертават, че тези нива са „значително по-високи“ от прогнозираните за летните периоди на 2022 и 2023 г. Например, Гърция е регистрирала 373 смъртни случая на милион през 2023 г.
Европа се затопля „два пъти по-бързо от средната стойност за света“
„Европа е континентът, който се затопля най-бързо, с два пъти по-висока от средната стойност за света“, казва Томаш Янош, изследовател на ISGlobal и Recetox и първи автор на изследването.
„В Европа Средиземноморският басейн и югоизточните региони се очертават като основни горещи точки на изменението на климата, изправени пред най-голямото въздействие върху здравето и със значително увеличение на смъртността, свързана с горещините, прогнозирана през XXI век.“, допълва той.
Констатациите на ISGlobal идват след поредното горещо лято в цяла Европа, което доведе до поредица от опасни горски пожари, временно затваряне на туристически атракции и смъртни случаи от екстремни горещини, които станаха водещи новини.
Причинява ли изменението на климата смъртни случаи, свързани с жегата?
Изменението на климата засили температурите в цяла Европа – особено това лято – като водещи учени твърдят, че е причинило допълнителни 16 500 смъртни случая само през 2025 г.
Бърз анализ на изследователи от Imperial College London и Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина изчислява, че изменението на климата е отговорно за 68% от 24 400-те очаквани смъртни случая от жегата това лято, повишавайки температурите с до 3,6°C.
По време на една гореща вълна от 21 до 27 юли, около 950 смъртни случая от жегата са регистрирани при температури до 6°C над средните в Румъния, България, Гърция и Кипър. Това се равнява на 11 смъртни случая дневно на милион души.
„Топлинните вълни са тихи убийци“, предупреждава д-р Гарифалос Константинудис, преподавател по Изменение на климата и околна среда в Института Грантъм към Imperial College London. „Въпреки че е най-смъртоносният вид екстремно време, жегата отдавна е подценявана като риск за общественото здраве.“
За да се предотврати рязкото покачване на броя на смъртните случаи през лятото, Хокнел твърди, че страните – особено тези в Южна Европа – трябва да се подготвят, като имат „по-добра инфраструктура“, като например домове, които предпазват от топлина и могат да се справят с прегряването.
„Един проблем, който е особено остър в Лондон и други европейски градове, е, че регулациите за устойчивост на практика забраняват охлаждането. Само около 20 процента от европейските домакинства имат достъп до климатик, в сравнение с близо 90 процента в САЩ.“, добавя той.
