Музейна експозиция за златото, разказваща за Ада тепе и тайните на древното рударство, беше открита през август в Крумовград. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД финансира спасителните археологически проучвания на „Ада тепе“ и популяризирането на културно-историческото наследство и историята на региона.
„Реализираният проект съвместно с община Крумовград, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ и Националният археологически институт с музей при БАН носи позитиви за археологията и дава принос за създаване на добри условия за развитие на икономиката на Крумовград. Спасителните археологически проучвания винаги търсят баланс между изискванията на съвремието и икономическото развитие и опазването и популяризирането на културно-историческото наследство“ – каза по време на церемонията доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.
„Тази експозиция е възможност да съхраним миналото, възможност да покажем миналото на нашето младо поколение. Но за нас тази експозиция е и една надежда. Надежда за перспектива за развитие на град Крумовград, защото очакваме посетители и туристи. Няма да спрем до тук . Предстои старата минна галерия, която беше заснета на Ада тепе, да бъде изградена и възстановена тук при музея, за да знаят младите хора как се е добивало в миналото“ – посочи Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
Реализирането на първия новоразработен рудник за последните 40 години „Ада тепе“ в Крумовград е пример как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да съжителстват и да дадат добър резултат, когато има конструктивен диалог и разбиране. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД показват на практика какви са пътищата, по които бизнес и археология могат да вървят заедно и да си сътрудничат. А историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.
„Осигурявайки финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе и популяризирането на резултатите, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация. С новата музейна експозиция даваме и допълнителна възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкова удовлетворяващи ако не беше доброто сътрудничество с местните власти и компетентните държавни институции.
Водени от грижата за живота и здравето на хората, съвместните ни усилия доведоха до изграждането на минния обект рудник „Ада тепе“, който днес функционира в хармония с културно-историческите дадености и биоразнообразието в Натура 2000 зона и показва пътищата, по които минен бизнес, наука и общество могат да вървят заедно и да си сътрудничат.“ – обобщи проф. д-р инж. Илия Гърков, старши вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България.
Корените на рударството и добива на минерални суровини се крият далеч в миналото, а златото има своето важно място в човешкия бит от почти 7000 години.
Археологическите проучвания показват, че през късната бронзова епоха на значителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият известен златодобивен рудник на Балканите. Добив на злато на Ада тепе има в началото на XV в. пр. Хр.
Златодобивът започва на самия връх и постепенно се разпростира върху цялата площ на билото. Използвана е техника, при която с помощта на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура и след това рязкото охлаждане с вода подпомагали напукването на скалата и извличането на рудата.
Датирането на рудника в късната бронзова епоха и проведените задълбочени проучвания доведоха екип от археолози под ръководството на доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, до изненадващото откритие, че Ада тепе е най-старият известен златодобивен рудник в Европа.
„Златото е имало и ще продължава да има и занапред своето важно място в човешкия бит. Този ден, 18 август 2022 г. за мен е важен. Преди повече от 17 години дойдох за първи път в Крумовград, когато започнах проучванията на древния златен рудник, по покана на доц. Георги Нехризов, на който благодаря. Повече от 30 години се занимавам с археология и не съм очаквал с какво ще се сблъскам. Истината е, че открих много приятели. „Ада тепе“ е кауза за всички нас. Не е само научен обект, а по-скоро път, по който вървим вече не малко години.
С откриването на музейната експозиция „Ада тепе“ имаме възможност да покажем на широка публика събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота далеч в миналото. Благодарение на съвместната работа с отговорен инвеститор като „Дънди Прешъс Металс“, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт получават възможността да разкрият значими факти за историята и културата на един регион. Това са положителни резултати, от които полза имат голям брой заинтересовани страни, включително науката, а работата се върши с максимална обществена и професионална отговорност и спазване на най-високи стандарти“ – посочи доц. д-р Попов.
През 2019 г. „Дънди Прешъс Металс“ откри най-модерния новоразработен рудник, който се намира в Натура 2000 зона. С грижа към хората и природата, компанията разработи и прилага иновативен подход за депониране и съхранение на минните отпадъци чрез технология, позволяваща поетапна рекултивация. Крайният продукт от дейността – златосъдържащ концентрат – се преработва в България, извън територията на община Крумовград.
С функционирането си рудник „Ада тепе” осигурява нови работни места и разраства икономиката на региона като едновременно с това предлага модерни решения за опазване на биоразнообразието.
Друг положителен социален аспект от развитието на модерен рудодобив е възможността да се разкрият част от отдавна забравените традиции на рударството в региона. „Ада тепе“ е първият целенасочено проучван стар рудник в България и е най-голямата частна инвестиция в проучването на един археологически обект в страната.
От 2010 г. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ се ангажира с пълното проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе и с популяризиране на резултатите от спасителното му проучване. Дейностите по проучване се изпълняват през годините и включват много интердисциплинарни методи и партньорства.
В началото на 2017 г. Музеят за история на изкуството във Виена приема г. изложбата „Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“, която е резултат от съвместната работа на НАИМ при БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 г.. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика, тъй като в България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция посветена на бронзовата епоха. Разширена и обновена, изложбата става факт в края на 2017 г. със заглавие „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха.“
На 29 май 2018 г. в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките беше представен сборника Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха. Основа на сборника стават двете изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от малко познатата на широката публика бронзова епоха.
