Предприятията в частния сектор трябва да натрупат пари за развиващия се свят, за да инвестират в нисковъглеродна икономика или да се изправят пред последствията от срива на климата. Това заяви президентът на срещата на върха на ООН за климата СОР29 Мухтар Бабаев, предава Гардиън.
„Тежестта не може да падне изцяло върху правителствените бюджети. Освобождаването на частно финансиране за прехода на развиващите се страни отдавна е амбиция на преговорите за климата. Без частния сектор няма решение за климата. Светът се нуждае от повече средства и се нуждае от тях по-бързо. Историята показва, че можем да мобилизираме необходимите ресурси. Сега всичко е въпрос на политическа воля“, каза още Бабаев, който е и министър на околната среда на Азербайджан.
Думите му идват в момент, когато десетки държавни глави и високопоставени служители от близо 200 държави се събраха в Баку, столицата на Азербайджан, за срещата на върха на ООН за климата COP29, която беше открита днес.
Срещата беше засенчена от преизбирането на Доналд Тръмп, който обеща да извади САЩ от Парижкото споразумение за климата и да отмени ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии. Учените твърдят, че в резултат на това светът вероятно ще надхвърли ключовите температурни ограничения.
Нова глобална рамка
На COP29 страните ще се опитат да изградят нова глобална рамка за осигуряване на средствата, от които развиващите се нации се нуждаят, за да намалят своите емисии на парникови газове и да се адаптират към въздействието на влошаващото се екстремно време. Бедните страни искат финансирането на климата да се увеличи от около 100 милиарда долара годишно днес до поне 1 трилион долара всяка година до 2035 г.
Без САЩ развитите страни вероятно ще намерят по-трудни за постигане целите за финансиране на климата. Те могат да се стремят да намалят компонента на парите с публични източници – от бюджети за чуждестранна помощ и чрез институции като Световната банка, съставляващи целта за финансиране на климата.
Това може да означава повишена роля на частния сектор при постигането на целта от 1 трилион долара. Въпросът обаче е доста спорен. Паричните средства в частния сектор идват с определени условия и могат да вкарат държавите в още по-големи дългове. Освен това частният ресурс е по-трудно достъпен за най-бедните страни, които се нуждаят най-много от него, особено за да им помогне да се справят с въздействието на екстремните метеорологични условия, дейност, която малко компании от частния сектор са били готови да финансират до момента.
„С конкуриращи се приоритети, просто няма достатъчно пари в света за финансиране на прехода на развиващите се страни към чиста енергия единствено чрез безвъзмездни средства или концесионно финансиране – да не говорим за покриване на адаптация и загуби и щети”, заяви още Бабаев.
Притеснения
Много групи на гражданското общество се притесняват от разширената роля на частния сектор. Мариана Паоли, ръководител на глобалното застъпничество в Christian Aid, казва:
„Правителственото финансиране е много по-добро от частното финансиране, когато става въпрос за справяне с изменението на климата. Правителствата са единствените, които могат да предоставят финансиране под формата на безвъзмездни средства. Именно този капитал е единственият начин да се отговори на нарастващите нужди на развиващите се страни за справяне с климатичната криза. Частните финанси се ръководят от печалбите и почти винаги са заеми, което влошава дълговата криза, пред която са изправени много развиващи се страни.“
Тя твърди още, че това не трябва да се отчита към сумите, които развиващите се страни изискват, известни като „новата колективна количествена цел“ (NCQG).
„Частните компании не са отговорни за Парижкото споразумение. Всяка инвестиция, свързана с изменението на климата, която правят, е добре дошла, но е отделна от това, което трябва да бъде обсъдено на разговорите в Баку“, смята Паоли.
Много развиващи се страни обаче приемат, че частното финансиране трябва да играе роля. Говорител на Алианса на малките островни държави каза: „В основата на NCQG са развитите страни, изпълняващи ангажиментите си по Парижкото споразумение. Основен фокус е предоставянето на публични финанси от развитите към развиващите се страни. Допълнителен стълб е мобилизирането на значително частно финансиране чрез специфични публични интервенции на развитите страни. Тежестта трябва да бъде върху обществените усилия за насърчаване на подобреното финансиране.
Саймън Стийл, ръководителят на ООН по въпросите на климата, заяви на откриващата сесия на СОР29, че инфлацията ще бъде резултат от продължаващата зависимост от изкопаемите горива и че справянето с климатичната криза също ще помогне за справяне с икономическите проблеми.
„Ако най-малко две трети от нациите в света не могат да си позволят бързо намаляване на емисиите, тогава всяка нация плаща жестока цена. Ако нациите не могат да изградят устойчивост във веригите за доставки, цялата световна икономика ще бъде поставена на колене. Нито една държава не е имунизирана. Нека се откажем от всяка идея, че финансирането на климата е благотворителност. Една амбициозна нова цел за финансиране на климата е изцяло в личен интерес на всяка нация, включително най-голямата и най-богатата“, каза той, визирайки новата администрация на САЩ.
