Почти десетилетие след подписването на Парижкото споразумение на COP21 – със забележителната цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C – светът не се справя успешно със задачата, предава Евронюз. Пропастта между надеждата, която представляваше новаторската сделка, и настоящата реалност остави много хора разочаровани от годишните срещи на върха на ООН за климата. Някои експерти вече открито се съмняват дали климатичните COP са структурирани по най-добрия начин, за да се постигне необходимия мащаб на действие.
„Просто бих искал повече държави и повече части от гражданското общество наистина да погледнат сериозно дали предстоящата конференция ще донесе това, от което се нуждаем“, казва Антъни Бърк, професор по екологична политика.
В навечерието на срещата в Баку COP29, за която шефът на ООН по климата Саймън Стийл каза, че трябва да бъде „COP за изпълнение на обещанията“, ето кои са основните критики и предложения на скептиците.
Защо COP не успява да се справи напълно с изменението на климата досега?
Една от най-силните и едновременно слаби страни на срещата на върха за климата (както и COP за биоразнообразието) е, че тя възприема многостранен подход. Всички 197 страни, подписали договора на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC), трябва да се споразумеят за решенията на конференцията.
По същия начин актуализациите на Парижкото споразумение – приветствани като триумф на многостранния процес – могат да се извършват само с одобрение от всички страни.
„Като цяло е разочароващо, защото наистина трябва да се върви със скоростта на най-бавния член“, заяви Мичай Робъртсън, старши финансов преговарящ за Алианса на малките островни държави (AOSIS).
Положителната страна е, че консенсусът добавя уникална легитимност към важни решения като споразумението за създаване на фонд за загуби и щети за уязвимите от климата страни на COP27. И поне на теория дава на малка островна държава същото право на глас като на глобална суперсила.
„Въпреки че е разочароващо, обикновено казвам на хората, че това наистина е единственият процес, който имаме. Че можем да имаме съществена дума и да не се чувстваме сякаш ще бъдем отхвърлени“, добавя Робъртсън.
„Това е най-доброто, което имаме“ е мнение, споделяно от много активисти, големи неправителствени организации и развиващите се страни, които най-малко могат да си позволят COP да се провали. Но разочарованието от липсата на напредък кара някои експерти да обмислят алтернативни и допълнителни форми на действие в областта на климата.
„Има зависимост, която се упражнява върху всички. Много от нас бяха готови да се възползват от съмнението. Това със сигурност беше хитър компромис, но в него бяха вградени правилата за гласуване по UNFCCC, които потенциално дават право на вето на една държава върху важни решения на COP“, обяснява проф. Бърк.
Съгласно Парижкото споразумение страните трябва да се подлагат на глобален преглед на всеки пет години, като докладват за напредъка си към целите за намаляване на емисиите. Това е добре дошла възможност за партньорски натиск.
Проблемът с преговорите, според бившия британски дипломат Саймън Шарп, е, че те се фокусират твърде много върху процеса – кога и как държавите трябва да поставят цели и т.н. – и недостатъчно върху съществените действия.
Могат ли отделните договори за климата да бъдат по-ефективни?
„Нямате нужда целият свят да се събира около масата всеки път“, казва Шарп, като се застъпва за по-малки модели на участие.
Бърк също се застъпва за по-тактически фокус върху определени емисионни сектори – от селското стопанство до въглищата и горите – които биха могли да бъдат развити в договори и одобрени от Общото събрание на ООН, което се нуждае само от мнозинство от две трети.
И двамата черпят вдъхновение от успеха на мирните договори, които се концентрират върху конкретни проблеми и места. Бърк посочва Договора от 2017 г. за забрана на ядрените оръжия като положителен пример за набиране на импулс; стигматизиране, забрана и в крайна сметка премахване на отвратителна форма на война.
Неговият документ от 2022 г. обосновава Договор за премахване на въглищата, който след това може да бъде разширен, за да включва нефт и газ.
„Настоящата инициатива за Договор за неразпространение на изкопаеми горива, одобрена от 14 държави, има впечатляващо всеобхватен дизайн. Загрижен съм обаче, че светът все още не е готов да отхвърли изкопаемите горива в мащаб“, казва още Бърк.
Според него подобни договори могат да започнат с регионални коалиции – например създаване на зони без обезлесяване.
Има ли все още роля за климатичните COP?
Напредъкът в контрола върху въоръженията и ядрените оръжия показва, че когато има воля, има начин държавите да предприемат спешни действия. Но въпреки ескалиращите бедствия, климатичната криза все още не се разглежда в същата критична светлина.
Бърк се чуди дали това ще се промени, тъй като уязвимите от климата страни започват да губят търпение и да изразяват разочарованието си все по-креативно. Вануату например подаде петиция до Международния съд за решение относно правните задължения на държавите за борба с изменението на климата. Островната нация в южната част на Тихия океан също настоява екоцидът да се признае като петото международно престъпление според Римския статут.
На COP19 във Варшава 132 развиващи се страни напуснаха преговорите за финансиране на загуби и щети в знак на протест срещу липсата на сериозност от страна на някои развити нации. Без конкретни резултати подобни напускания могат да се превърнат в широко разпространена практика.
„Но не е нужно да възприемаме негативен подход. Можем да кажем, че знаем, че споразумението е погрешно и да се аргументираме за предложения за подобрения. Но тогава нека отидем на Общото събрание и да започнем да говорим за това ново споразумение по позитивен и конструктивен начин. Тук не става въпрос за противоположни инициативи. Макар че мисля, че защитниците на статуквото биха се опитали да ги представят точно по този начин“, казва Бърк.
В своя защита говорител на ООН за изменението на климата казва:
„Очевидно са необходими много по-смели действия в областта на климата от страна на правителствата, но не бива да изпускаме от поглед значителния напредък от последните години, като например историческото споразумение на всяка нация на COP28 миналата година за преход от изкопаеми горива – нещо немислимо само преди няколко години. Без свиканото от ООН международно сътрудничество човечеството ще се насочи към опустошително глобално затопляне“.
